Уикипедия

Рилски манастир: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Добавяне на снимка в полза и по смисъла на статията.
м без   интервал
Ред 13:
| тип на сградата =
| архитектурен стил =
| време на изграждане = 1335  – 1833
| технически параметри =
| съвременен статут = [[Ставропигиален манастир]],<br/>[[Паметник на културата]]
Ред 28:
Цар [[Иван Шишман]] ([[1371]] – [[1393]] г.) издава на [[21 септември]] [[1378]] г. [[Рилска грамота|Рилската грамота]], подписана и подпечатана със златен печат, с която дава на манастира като феодални владения 20 села, заедно със землищата им.
 
Още през 1402 г. османското правителство нарежда на [[кюстендил]]ския [[кадия]] да потвърди съществуващите от по-рано права на обителта. Данъчен регистър от 1520&nbsp; – 1521 г. изрежда поименно 21 живеещи там монаси.<ref>Бойков, Г. Дупница и Дупнишката котловина през османската епоха (XV-XVIII в.) – В: История на Дупница и Дупнишко. С., 2015, [https://www.academia.edu/16120714/_Dupnitsa_and_the_Plain_of_Dupnitsa_in_the_Ottoman_period_15th-18th_c._in_Alexander_Grebenarov_et_al._eds._History_of_Dupnitsa_and_the_Region_of_Dupnitsa_Sofia_Institute_for_Historical_Research_2015_73-104._in_Bulgarian_ 94].</ref> През 1469 г. с помощта на [[Мара Бранкович]] мощите на св. Йоан Рилски са пренесени обратно от [[Велико Търново|Търново]] в Рилския манастир.<ref>Дуйчев, И. Рилският светец и неговата обител.С., 1947, [http://www.promacedonia.org/id/id_5a.htm 287&nbsp; – 296].</ref>
 
Още с основаването си манастирът става книжовно и просветно средище. Голяма педагогическа дейност в него развива [[Неофит Рилски]], който през [[възраждане]]то основава тук [[килийно училище]]. Манастирът дава подслон на велики български революционери, сред които [[Васил Левски]], [[Ильо войвода]], [[Гоце Делчев]], [[Пейо Яворов]] и др.
Ред 48:
=== Рилски конгрес на ВМОРО ===
{{основна|Рилски конгрес на ВМОРО}}
Освен че манастирът е давал подслон, в него са се провеждали заседания. През октомври 1905 г. в манастира цял месец е траел '''Рилският конгрес''' – общ конгрес на&nbsp; Тайната македоно-одринска революционна организация ([[ВМОРО]]), на който се дава оценка на досегашната дейност на организацията на [[Илинденското въстание]], а има и бурни дискусии относно бъдещето на ВМОРО. За председател на конгреса е бил определен изтъкнатият лидер [[Даме Груев]], а в конгреса са участвали видни български революционери като [[Христо Чернопеев]], [[Яне Сандански]], [[Пере Тошев]], [[Гьорче Петров]], [[Борис Сарафов]], [[Георги Попхристов]], [[Петър Кушев]], [[Мише Развигоров]], [[Климент Шапкарев]], [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]], [[Добри Даскалов]], [[Лазар Томов]] и др. След Рилския конгрес се стига до разцепление в Организацията, което става окончателно след героичната гибел на Груев през 1906 г.
 
== 1944&nbsp; – 1989 ==
На 22 юли [[1961]] г. Политбюро на ЦК на БКП взема решение Министерството на просветата и културата и Министерство на вътрешните работи да внесат предложение в Министерския съвет „Рилският манастир да се използва като държавен музей и се прекрати всякаква църковна дейност в него“ <ref>[http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1960-1969/3822---192--22--1960-- Протокол № 192 от 22 юли 1961 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП]</ref>. С Указ 403 на Президиума на Народното събрание от 11 октомври 1961 г. Рилският манастир е обявен за общонародна собственост и е възложено на Министерството на просветата и културата да го превърне в Национален музей. Манастирът е обявен за Национален музей „Рилски манастир“ и тържествено открит през 1965 г. Междувременно рилските монаси са преместени в Бачковския, Троянския и Преображенския манастир. През 1968 г. е разрешено на монасите да се завърнат в манастира и на 1 октомври 1968 г. те се завръщат в Рилския манастир, но притесненията над тях не престават.
 
Ред 81:
На 7-та сесия на Комитета за световно наследство към [[ЮНЕСКО]], проведена от 5 до 9 декември 1983 г. във Флоренция (Италия), Рилският манастир е обявен за обект на световното културно наследство. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги, документи от [[14 век]] – [[19 век]], а в музея – много старинни предмети, като черковна [[утвар]], жезли, икони, оръжия, монетна колекция и др.
 
През 1992 г. Рилският манастир; Гробът на Св. Йоан Рилски, включващ църквата „Успение на Св. Йоан Рилски“ и постницата Св. Йоан Рилски; Скитът „Свети Лука“, включващ църквите „Свети Лука“ и „Свети Покров Богородичен“ и килийното училище; метохът Орлица с църквата „[[Св. св. Петър и Павел (Орлица)|Св. св. Петър и Павел]]“; и църквата „[[Успение Богородично (Пчелино)|Успение Богородично]]“ са обявени за групови архитектурни, исторически и художествени комплекси от национално значение, а метохът Пчелино&nbsp; – за групов архитектурен и исторически комплекс от местно значение („Държавен вестник“, бр.73 от 1992 г.)
 
== Манастирски сгради ==
Ред 108:
На около 5 км източно от манастира се намира Старата постница, при която е изградена църквата „Успение на свети Йоан Рилски“. През 1746 г. там, където се издига днешната църковна сграда, е била построена църква над мястото, считано за място на първоначалния гроб на светеца. До църквата е пещерата-жилище на отшелника през Х в. През 1820 г. църквата е преизградена от основи като еднокорабна, едноапсидна сграда с преддверие до пещерата-постница. Църквата е масивна и засводена, със слепи куполи. През 1820 г. църквата е изписана изцяло, но днес стенописите са силно повредени.
 
=== Нова постница&nbsp; – скит „Свети Лука" с църквите „Свети Лука" и „Покров Богородичен“ ===
{{основна|Свети Лука (Рилски манастир)|Покров Богородичен (Рилски манастир)}}
Църквата „Свети Лука“ е построена в края на ХVІІІ в. на мястото на първоначалния параклис, издигнат в памет на племенника на свети Йоан Рилски. Сградата е еднокорабна, едноапсидна с обширен притвор. Тя е двуетажна, като под същинската църква има помещение с огнище и обширна зазидана част, чиято западна стена е със средновековен градеж. Предполага се, че това са останки от първоначалния параклис „Свети Лука“.<ref>[http://www.vsu.bg/niz/pages/show_info.php?id=45 "Св. Евангелист Лука" в скита „Св. Лука“ на Рилския манастир]</ref>
Ред 117:
 
=== Постница „Свети Теодосий Търновски“ ===
Теодосиева постница, посветена на св. Теодосий Търновски се намира на 1,5 км от манастира, по пътя за Старата постница. Състои се от църква и двуетажната жилищна сграда. Изградена е със средства на рилския инок Теодосий Рилец (19 декември 1914&nbsp; – 18 август 1985) през 1956 г. Постницата остава недовършена поради изселването на монасите от манастира през 1961 г. Храмът е изграден от дялан камък, а в преддверието му са обособени две допълнителни помощни помещения. Изписан е от руския художник [[Николай Шелехов]]. Стенописите се реставрират през 2016 г. по време на лятната практика на Катедра „Реставрация“&nbsp; – НХА<ref>Годишник на Катедра „Реставрация“ на НХА 2015&nbsp; – 2016.</ref>.<ref>[https://rilskimanastir.org/bg/postnitci-i-metosi/teodosieva-postnitca/ Теодосиева постница]</ref>
 
=== Метох „Орлица“ с църквата „Св. св. Петър и Павел“ ===
Ред 173:
* Митрополит Авксентий Пелагонийски
* Левкийски епископ Варлаам
* [[Галактион (митрополит)|Галактион]] (р. 1946), игумен (1982&nbsp; – 1985), по-късно старозагорски митрополит
* [[Геласий Нюйоркски|Геласий]] (1933&nbsp; – 2004), игумен (1977&nbsp; – 1982), по-късно нюйоркски митрополит
* [[Арсений Пловдивски|Арсений (Чакандраков)]] (1932&nbsp; – 2006), по-късно пловдивски митрополит
* [[Авксентий Битолски]] (1850&nbsp; – 1919), по-късно велешки и битолски митрополит
* [[Серапион Коласийски]], рилски игумен, впоследствие [[епископ]] на [[Кюстендил]] през втората половина на XVIII в.
* [[Аверкий Попстоянов]] (1803&nbsp; – 1881)
* [[Неофит Рилски]] (1793&nbsp; – 1881)
* [[Авксентий Велешки]] (1798&nbsp; – 1865), по-късно мостарски и велешки митрополит
* [[Йосиф Строителя]] (1766&nbsp; – 1860)
* йеросхимонах [[Спиридон Габровски]] (1740&nbsp; – 1824)
* [[Йосиф Брадати]] (1682&nbsp; – 1759)
* [[Иван Рилски]], св. (неизв.&nbsp; – 946)
* йеромонах хаджи Агапий
* схимонах Павел Светогорец
Ред 190:
* хаджи Никита
* монах Васо Зашев
* йеромонах [[Николай Шелехов]] (1912&nbsp; – 1981)&nbsp; – иконописец
* Първият западно- и средноевропейски митрополит Симеон (1926&nbsp; – 2016)
}}
 
Ред 207:
Картинка:Rilamon-lazarov-2.JPG|Вътрешният двор
Картинка:Ikona1.jpg|Св. Архангел Михаил – Рилски манастир
Картинка:Stenopis.jpg|Стенопис&nbsp; – Рилски манастир
Картинка:Neophyte.JPG|Гробът на [[Неофит Рилски]] в двора на Рилския манастир
File:John-of-Rila-tomb.jpg|Гробът на св. [[Иван Рилски]] край Рилския манастир
Ред 217:
{{дребно2|1=
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=573 „Българският светител Св. Иван Рилски и неговият монастир“] Сканирано копие на книгата на охридския фотограф Петър Савинов
* [[Неофит Рилски|Рилски, Неофит]], ''Описание болгарского священого монастыря Рилского''. С. 1879; препечатано със съкращения в: Гюрова, Св., Данова, Н. (съст.) Книга за българските хаджии. С., 1985, 350&nbsp; – 379.
* [[Евтим Спространов|Спространов, Евтим]], Материали по историята на Рилския манастир. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 18, 1901, [http://strumski.com/biblioteka/?id=308 171&nbsp; – 206]
* [[Евтим Спространов|Спространов, Евтим]], ''Опис на ръкописите в библиотеката на Рилския манастир'', С., 1902
* [[Любомир Милетич|Милетич, Любомир]], ''Спомен от Рилския манастир'', С., 1902 [http://www.archive.org/stream/spomenotrilskii01milegoog#page/n0/mode/2up]
* [[Диаманди Ихчиев|Ихчиев, Д.]], Турски документи за Рилския манастир. С., 1910
* [[Йордан Иванов|Иванов, Йордан]], ''Св. Иван Рилски и неговият манастир'', С., 1917, 164 с.
* [[Стефан Цанков|Цанков, С.]] Нови данни за историята и уредбата на Рилския манастир. – Годишник на Софийския университет-Богословски факултет, 13, 1936, 1&nbsp; – 49.
* Климент Рилец, архим. ''Животът на Св. Ивана Рилски. История на Рилския манастир. Пътеводител из Рилския манастир.'' С., 1942
* [[Иван Дуйчев|Дуйчев, Иван]], ''Рилският светец и неговата обител'', С., 1947; 2-ро фототипно издание, С., 1990. [http://www.promacedonia.org/id/index.html]
* Атанасов, Славчо, ''Светата Рилска Обител и Рила планина''. С., 1948.
* [[Иван Дуйчев|Дуйчев, Ив.]], ''Рилският манастир''. С., 1960
* [[Иван Снегаров|Снегаров, Ив.]], Гръцки документи на Рилския манастир.&nbsp; – ''Годишник на Духовната академия'', 10, 1960&nbsp; – 61
* Анчев, Анчо, ''Национален музей Рилски манастир''. С., 1965
* Анчев, Анчо и др. ''Рилският манастир'', С., 1968
Ред 237:
* Анчев, Анчо, ''Рилският манастир. Пътеводител''. С., 1979
* Райков, Б., [[Христо Кодов|Хр. Кодов]], Б. Христова. Славянски ръкописи в Рилския манастир. Т. 1. С., 1986.
* Прашков, Л., Е. Бакалова, Ст. Бояджиев, ''Манастирите в България'', С., 1992, 218&nbsp; – 243
* Коева, Маргарита и др.,''Рилският манастир'', С., 2000.
* [[Емил Иванов|Иванов, Е.]] ''Das Bildprogramm des Narthex im Rila-Kloster in Bulgarein unter besonderer Berücksichtigung der Wasserweihezyklen'', Diss. Erlangen, 2002.
* Ε. Κ. Λίτσας, Τα χειρόγραφα της μονής Αγίου Ιωάννου Ρίλας.&nbsp; – Νέα Ρώμη: Rivista di ricerche bizantinistiche, 7, 2010, 399&nbsp; – 409 [опис на гръцките ръкописи в библиотеката на манастира]
* Енев, Михаил, ''Рилският манастир'', 2-ро изд., С., 2011.
* [[Дамаскин Велешки|Дамаскин Рилец]], Кратко описание на царския, патриаршески и ставропигиален свети манастир на светия наш отец Иван Рилски Чудотворец (1851). – В: Алексиева, А. Книжовно наследство на българи на гръцки език през XIX век. Т.1. С., 2010, 334&nbsp; – 373
* Куюмджиев, А. Стенописите в главната църква на Рилския манастир. С., 2015
}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Рилски_манастир“.