Руско-турска война (1877 – 1878): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без   интервал
м без   интервал
Ред 50:
=== Русия ===
{{основна|Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877-1878)|Бойни действия на Кавказкия фронт в Руско-турската война (1877-1878)}}
Русия е способна да мобилизира по-многочислена армия, която до известна степен е по-добре подготвена. Създадена е Действуваща Руска армия на Балканския полуостров. В началото на юни руските войски от 276  000 войници с командир великия княз [[Николай Николаевич]] се съсредоточават на левия бряг на р. [[Дунав]], като основното им ядро е в района на [[Зимнич]].
 
За действия на [[Кавказки фронт|Кавказкия фронт]] е създадена Действуваща армия от 100 000 войници с командир великия княз [[Михаил Николаевич]].
Ред 57:
[[Файл:Ahamid.jpg|мини|150px|ляво|Султан Абдул Хамид II]]
{{основна|Въоръжени сили на Османската империя в Руско-турската война (1877-1878)}}
[[Въоръжени сили на Османската империя в Руско-турската война (1877-1878)|Османските сили]] с командир [[Абдул Керим Надир паша]] имат в началото на месец юни 280&nbsp; 000&nbsp; войници на Балканския полуостров. От тях 190&nbsp; 000 за преки действия срещу Русия, както и предимството на изградени преди войната [[Четириъгълник на крепостите|крепости]]. Те разполагат и с пълен контрол в [[Черно море]] и патрулни кораби по р. Дунав. Преди войната са въоръжени със съвременно стрелково оръжие от Великобритания и [[САЩ]], артилерийско въоръжение от [[Германия]].<ref>Генов Ц. Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Наука и изкуство“, София, 1978, с. 65 – 68</ref> За действия на Кавказкия фронт е създадена армия от 70 000 войници с командир [[Ахмед Мухтар паша]].
 
=== Съюзници на Русия ===
Ред 73:
 
Руското командване разделя частите, прехвърлени при Свищов на:
* [[Западен отряд]] (35&nbsp; 000 войника) с командир генерал-лейтенат [[Николай Криденер]],
* [[Русчушки отряд]] (70&nbsp; 000 войника) с командир престолонаследника [[Александър III (Русия)|Александър Александрович]],
* [[Преден отряд]] (12&nbsp; 000 войника) с командир генерал-лейтенат [[Йосиф Гурко]] и включва Българското Опълчение.
 
Чрез бързо придвижване на Предния отряд в [[Южна България]] и активни действия на Източния и Западния отряд се цели да се провали османския военен план. Започва настъпателния период на войната.<ref>Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П.Берон“, София, 1986, с. 158 – 159</ref>
Ред 107:
[[Файл:Shipka field.jpg|мини|300px|Бойното поле при Шейново, худ. Василий Верешчагин]]
[[Файл:Klane na Stara Zagora.JPG|мини|ляво|230px|В памет на зверствата над българското население]]
Действуващата Руска армия, наброяваща 314&nbsp; 000 души, започва настъпление срещу значително отслабените османски сили. В началото на периода решаващо значение има преминаването на [[Стара планина]] при много трудни зимни условия. Участват и [[Български доброволчески чети|Българските доброволчески чети]]. Заети са изгодни подстъпи към проходите в планината (вж. [[Битка при Арабаконак]], [[Битка при Правец]], [[Боевете при Етрополе]]). В бойните действия на този етап [[Сръбско-турска война (1877-1878)|се включва Сърбия]], която хвърля над 55 000 бойци към [[Ниш]], [[Пирот]], [[София]] и [[Видин]].<ref>Jовановић, С. [http://www.digitalna.nb.rs/sf/NBS/Knjige/Zbirka_knjiga_Slobodana_Jovanovica/TDJ-0989-008 Влада Милана Обреновића. Књига 2.] Београд, Геца Кон, 1934, стр. 182 – 184, 195 – 196</ref>
[[Преминаване на Западния отряд (Гурко) през Стара планина|Пръв преминава Западния отряд с командир генерал-лейтенат Йосиф Гурко]]. На 23 декември/[[4 януари]] след като разгромява [[Орханийска армия|Орханийската армия]] с командир [[Шакир паша]]) [[Битка при София|превзема София]]<ref>Сборник материалов по Руско-турецкой войне на Балканском полуострове, Вып. 1 – 66, Санкт Петербург, с. 117 – 118</ref>.