Уикипедия

Самуил: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м без   интервал
м без   интервал
Ред 39:
{| style="width:100%; text-align:center; border-collapse:collapse;" cellspacing="0" cellpadding="0"
|-
| style="width:8.333%;"|  
| style="width:8.333%;"|  
| style="width:8.333%;"|  
| style="width:8.333%;"|  
| style="width:8.333%;"|  
| style="width:8.333%;"|  
| style="width:8.333%;"|  
| style="width:8.333%;"|  
| style="width:8.333%;"|  
| style="width:8.333%;"|  
| style="width:8.333%;"|  
| style="width:8.333%;"|  
 
|- style="vertical-align: bottom;"
| colspan="4" | '''комит [[Никола (комит)|Никола]]'''<br><small>(роден ?<ref>Вероятно е роден в началото на 10 век.</ref>, умира ?)</small>
| colspan="2" | &nbsp;
| colspan="4" | [[Рипсимия]]
 
|- style="height: 2ex;"
| colspan="2" style="border-right: solid black 1px;"| &nbsp;
| colspan="6" style="border-bottom: solid black 1px;" | &nbsp;
| colspan="2" style="border-left: solid black 1px;" | &nbsp;
 
|- style="height: 3ex;"
|| &nbsp;
| colspan="4" style="border-right: solid black 1px; border-bottom: solid black 1px;" | &nbsp;
| colspan="6" style="border-bottom: solid black 1px;" | &nbsp;
 
|- style="height: 2ex;"
| style="border-right:solid black 1px;"| &nbsp;
| colspan="2" style="border-right: solid black 1px;" | &nbsp;
| colspan="2" style="border-right: solid black 1px;" | &nbsp;
| colspan="2" style="border-right: solid black 1px;" | &nbsp;
 
|- style="height: 4ex; vertical-align: top;"
Ред 79:
 
|- style="vertical-align: top;"
|| &nbsp;
| colspan="2" | [[Агата]]
| colspan="8" | <big>'''Самуил'''</big><br/><small>(роден X век, умира 6 октомври 1014,<br> управлява 997 – 6 октомври 1014)</small>
| style="border-right:solid black 1px;"| &nbsp;
 
|- style="height: 2ex;"
| colspan="7" style="border-right: solid black 1px;" | &nbsp;
 
|- style="text-align: left;"
| colspan="3" | &nbsp;
| colspan="2" style="border-left: solid black 1px; border-top: solid black 1px; padding-left: 0.5em;" | &nbsp; наследник
| colspan="2" style="border-left: solid black 1px; border-top: solid black 1px; padding-left: 0.5em;" | дъщеря
| colspan="2" style="border-left: solid black 1px; border-top: solid black 1px; padding-left: 0.5em;" | дъщеря
| style="border-right:solid black 1px; border-top:solid black 1px; padding-left:0.5em;"| &nbsp; ?
 
|- style="vertical-align: top"
| colspan="2" | &nbsp;
| colspan="2" | <big>[[Гавраил Радомир|'''Гавраил Радомир''']]</big><br><small>(роден 970?, умира 1015, управлява 1014 – 1015)</small>
| colspan="2" | [[Теодора Косара]]
Ред 244:
[[Файл:Ohrid samuilova krepost.jpg|мини|250px|ляво|[[Цитадела]]та на [[Самуилова крепост (Охрид)|Самуиловата крепост]] в [[Охрид]]]]
 
След 1944 г. в светлината на стремежите за изграждане на [[Македонци (нация)|нова нация]] във [[Вардарска Македония]] тези идеи се приемат от редица популяризатори и учени в [[СФРЮ]] като [[Драган Ташковски]] (1961), [[Степан Анатоляк]] (1969) и други. Документално тезите на посочените автори се градят единствено върху многократно дискутирано в науката кратко съобщение на [[Йоан Скилица]], че след като вестта за смъртта на българския цар [[Петър I (България)|Петър I]] стига до [[Цариград]], неговите синове, които са заложници там, са изпратени от византийските власти в България ''„да възпрат комитопулите в по-нататъшното им напредване..., а Давид, Мойсей, Арон и Самуил, които са синове на един от много силните комити на България, клонели към метеж и започнали да бунят България“''. Начинът, по който се интерпретира този пасаж, е че метежът от 969 или 970&nbsp; година не е насочен срещу византийците, а срещу освободените от тях наследници на българския трон – [[Борис II]] и [[Роман (цар)|Роман]]. Към това авторите от Югославия прибавят, че въстанието е срещу българския народ и виждат противопоставяне и на етническа основа.<ref>Подробно изложение на тази теория може да се намери в сборника Антолјак, С. ''Средновековна Македонија'', том 1., Мисла Скопје, 1985, стр. 294 – 314 и 604 – 610. Авторът застъпва тезата за въстание срещу българите през 969 г., но споменава, че са спорни въпросите около характера му, както и дали то въобще се е състояло.</ref>
 
Тази спорна югославска теза е изоставена от съвременната сръбска историография след [[Крах на Югославия|разпадането на федерацията]].<ref>Istorijski časopis 2002, br. 49, str. 9 – 25, izvorni naučni članak, Pohod bugarskog cara Samuila na Dalmaciju. Živković Tibor D. SANU – Istorijski institut, Beograd.</ref><ref>Pirivatrić, ''Samuilova država: obim i karakter'', Самуилова држава: обим и карактер.</ref> Тя все още се поддържа единствено от историографията в [[Северна Македония]], която се гради на така наречения принцип на ''ад хок-териториалност'', който не се споделя от международната научна общност и приема съвременните политически и етнически граници за винаги съществували.<ref>Niederhauser E., ''Die marxistische Geschichtswissenschaft in Osteuropa'', ''Österreichische Osthefte'', 1987, стр. 155 – 156</ref> Историците в Северна Македония изхождат от презумпцията, че след като днес има хора, определящи се като етнически македонци и след като през [[Античност]]та вероятно е имало [[Македони|такива]], не е възможно през разделящите ги епохи ситуацията да е била по-различна. Така в Средновековна България апологетите на [[Историография в Северна Македония|модерната македонска историография]] намират аргумент за наличието на средновековни македонци.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Самуил“.