Санкт Петербург: Разлика между версии

Към края на века населението на Санкт Петербург надвишава 200  000 души, в него има над 60 православни черкви и 15 храма на други вероизповедания. По данни от 1780 г. в града има над 1200 улици, 3300 къщи, цялата централна градска част вече е настлана с [[паваж]] или [[калдъръм]]. През 1876 г. е създаден и орган за местно самоуправление – т. нар. Градска дума (рус. Санкт-Петербургская городская дума).

През 1897 г. населението на Санкт Петербург е 1  265  000 жители. Вътрешнополитическите и икономически проблеми в Русия довеждат до избухването в града на [[Руска революция (1905)|Руската революция от 1905 – 1907 г.]], непосредствена причина за която е т. нар. [[Кървава неделя (1905)|Кървава неделя]]. В резултат на тези вълнения се създава първия руски [[парламент]] – [[Държавна дума на Руската империя|Държавната дума]].

Към началото на [[Първата световна война]] (1914 г.) Санкт Петербург е с над 2  000  000 население, което го прави третия по големина град в Европа след [[Лондон]] и [[Париж]]. След влизането на Русия във войната, през август 1914 г., под влиянието на антигерманските настроения, името на града е официално променено на ''Петроград'', като руското „-град“ заменя немското „-бург“. През годините на войната икономическото положение в града силно се влошава; в началото на февруари доставките на хляб са силно ограничени, което довежда до избухването на вълнения, прераснали в т. нар. [[Февруарска революция (1917)|Февруарска революция от 1917 г.]]. В резултат монархът [[Николай II (Русия)|Николай II]] [[Абдикация|абдикира]], а Русия е обявена за република и е назначено [[Временно руско правителство|временно правителство]]. Вълненията в държавата обаче не стихват и след няколко месеца, на 7 ноември (25 октомври стар стил), [[Октомврийска революция|властта в Петроград отново е взета с оръжие]], този път от [[болшевик]]ите, които обявяват създаването на [[Руската съветска федеративна социалистическа република|Руска съветска република]] със столица Петроград, което от своя страна довежда до избухването на [[Гражданска война в Русия]], продължила до 1922 г. В хода на тази война, заради близостта на антиболшевишките армии, новото съветско правителство начело с [[В. И. Ленин]] се премества в Москва, а Петроград губи статута си на столица. На 26 януари 1924 г., след смъртта на Ленин, с решение на [[ЦК на КПСС|ЦК на ВКП (б)]] Петроград е преименуван на ''Ленинград''.

След катастрофалните събития от 1917 – 1919 г. населението на града рязко намалява и към 1920 г. то е едва 722  000 души. Въпреки това в Ленинград се разгръща активно жилищно строителство. По целия град се строят т. нар. Дворци на културата – през 1930 г. такива има във всеки промишлен район.

* {{cite web | publisher = Росстат | url = http://www.gks.ru/free_doc/new_site/perepis2010/croc/perepis_itogi1612.htm | title = Всероссийская перепись населения 2010 года. Том  1 | accessdate = 29 юни 2013 | year = 2011 | work = Всероссийская перепись населения 2010 года | lang = ru }}