Свети Климент Охридски (база): Разлика между версии

Мястото е избрано твърде сполучливо, с удобни сухопътни маршрути към платото Балкан, хребетите Бърдик, Плиска и Боулс, [[Тангра (планина)|Тангра планина]] и други вътрешни райони на остров Ливингстън. Централната местност [[Лагер Академия]] е разположена на 11 км източно от Св.  Климент Охридски.

Базата е основана през [[1988]] г., а от [[1993]] г. с указ на [[президент]]а [[Желю Желев]] е наречена в чест на [[Климент Охридски|Св.  Климент Охридски]], средновековен просветител и първи български [[епископ]], работил под егидата и по поръчение на княз [[Борис I]] Михаил.

След неуспешен опит за дебаркиране, причинен от лошите ледови условия край остров [[Александър (остров)|Александър]], четирима български антарктидци със съдействието на [[Съветски съюз|съветския]] изследователски кораб „Михаил Сомов“ монтират две сглобяеми постройки на остров Ливингстън от 26 до 29 април [[1988]].<ref>Разказ на Златил Вергилов. В: Л. Иванов и Н. Иванова. [https://www.researchgate.net/publication/318421288_Antarctic_Nature_History_Utilization_Geographic_Names_and_Bulgarian_Participation_in_Bulgarian ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие''.] София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 120 – 131. ISBN 978-619-90008-1-6 ([http://biblio.bg/Антарктика/Нуша-Иванова/9786199000823-47937 Второ преработено и допълнено електронно издание 2014,] ISBN 978-619-90008-2-3)</ref> Съоръженията са обновени през [[1993]], а през [[1996]]-[[1998|98]] е добавена нова многофункционална сграда. През [[2003]] е построен параклисът „Св.&nbsp; Иван Рилски“, първата православна постройка в Антарктида. От [[1995]] работи [[поща|пощенски клон]] 1090 на Български пощи. Стопанисва се от Българския антарктически институт.

* Л.Л. Иванов. [[commons:Image:Ohridski-Map.jpg|Св.&nbsp; Климент Охридски, о.&nbsp; Ливингстън]]. Топографска карта в мащаб 1:1000. Проект на Комисията по антарктическите наименования, подкрепен от Атлантическия клуб в България и Българския антарктически институт. София, 1996. (Първата българска антарктическа топографска карта.)