Световен океан: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м без   интервал
Ред 10:
* '''Маса''' – 1,4 x 10<sup>21</sup> kg<ref>{{cite web|last = Dut |first= Avijeet| title= Mass Of The Oceans| work = The Physics Factbook. An encyclopedia of scientific essays. Edited by Glen Elert |year=1998 |url= https://hypertextbook.com/facts/1998/AvijeetDut.shtml |accessdate= 1 юни 2018}}</ref>
* '''Средна дълбочина''' около 3700 m.
* '''Максимална дълбочина''' – 11&nbsp; 022 m при [[Марианска падина|Марианската падина]].
* '''Средна годишна температура''': на повърхностните води – около 17,5 °С, най-висока – до 28 °С при [[екватор]]а, към [[Полярни области|полюсите]] се понижава до – 1,9 °С, в придънния слой – около 1,4 – 1,8 °С, в полярните области – под 0&nbsp;°C.
* '''Средна соленост на водите''' – около 35 ‰
Ред 43:
* '''Подводни плата''' – самостоятелни морфоструктури, част от подводния релеф, в периферията на континенталния склон или успоредни на него. Почти равна повърхност с площ, достигаща до няколко хиляди квадратни километра; характеризират се с много стръмни склонове и стабилно силово поле. Изградени са от континентален тип земна кора, в която преобладават скалите с вулканичен произход.
* '''Средноокеански хребети''' – големи подводни верижни планини с меридионална или субмеридионална посока. Самостоятелни морфоструктурни зони с отделни области и регионални различия. Изградени от основни и ултраосновни скали. Характеризират се със силно разчленен релеф – надлъжни гребеновидни структури (рифтови долини) и напречни разломявания. Те са с висока сеизмична и вулканична активност. Образуват единна система с дължина около 75 000 km и широчина до 2000 km, включват [[Атлантически хребет]], [[Централноиндийски хребет]] (с [[Арабско-Индийски хребет]]), хребета [[Хакел]] в [[Северен Ледовит океан|Северния Ледовит океан]] и [[Среднотихоокеански хребет]]. Отделни върхове на средноокеанските хребети се издигат над океанското ниво като острови с вулканичен произход: [[Тристан да Куня]], [[Буве]], [[Света Елена]], [[Пасха]] и др.
* '''Дълбоководни ровове (''падини'')''' – самостоятелни морфоструктури, едри форми на подводния релеф, дълбоко врязани в абисалното дъно. Те са дълги и тесни, на дълбочина над 6000 m, с V-образен напречен профил и оградени с островни дъги. Характерни са висока сеизмичност и активна вулканична дейност. В дълбоководните ровове са измерени най-големите океански дълбочини – 11&nbsp; 034 m при [[Марианска падина|Марианската падина]] и 10&nbsp; 882 m при [[Тонга]].
 
== Приливи и отливи ==