Симеон Сакскобургготски: Разлика между версии

=== Царство България ===

[[Файл:BASA-3K-15-302-13-Simeon-The Prince of Turnovo.jpeg|ляво|мини|250п|Снимка на новородения престолонаследник княз Симеон Търновски]]

[[Файл:Varna - cultural and national fair 2.jpg|ляво|мини|4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. [[Варна]]]]

 

През 1951 г. се установява в [[Испания]], където живее до 2001 г. В [[Мадрид]] завършва Френски лицей. От 1951 г. формално поста на негов възпитател заема известният български журналист, писател, философ и общественик [[Стефан Попов (писател)|Стефан Попов]], напуснал тази длъжност поради невъзможност за изпълнението ѝ и неразбирателство с [[Йоанна Българска|Царицата майка]] през 1953 г., за което свидетелства неговото писмо до царица Йоанна.<ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=103786 Писмо на Стефан Попов до Царицата майка, 14 януари 1953 година], Медиапул, 24.03.2004</ref>

 

 

В официалната му биография на сайта на [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]], докато го оглавява, липсва информация с какво се е занимавал от 1962 г., когато се жени, до 1996 г., когато идва за пръв път в България след 1946 г. Според някои източници<ref>[http://www.setimes.com/cocoon/setimes/xhtml/bg/infoBios/setimes/resource_centre/bio-archive/saxe-coburg-gotha_simeon Симеон Сакскобургготски. Министър-председател на България], SETimes.com {{икона|bg}}</ref> през този период е бил бизнесмен в Испания и САЩ. В продължение на 13 години е председател на испанския филиал на френската групировка за отбранителна и електронна промишленост „Томсън“ ([[Thomson]]). Работил е като консултант за няколко фирми в Европа и Африка, специализирайки в областта на банковото дело, хотелиерството, електрониката и доставката на хранителни продукти.

На 21 януари 1962 г. в православната църква във [[Вьове]], Швейцария, Симеон Сакскобургготски се жени за [[Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела]], дъщеря на испанските благородници дон Мануел Гомес-Асебо и Модет, маркиз де Кортина (банкер) и съпругата му доня Мерседес Сехуела и Фернандес, родена през 1935 г. Двамата имат четирима синове, една дъщеря и 11 внучета, като [[Симеон Муньос]] – първородният син на Калина, е роден в България:

 

** Борис (* 1997)

** Белтран (* 1999)

Проектът за строеж на детска болница в [[България]] с посредничеството на Виктор-Емануил Савойски и с покровителството на тогавашния премиер Сакскобугготски, според някои, е на цена, надвишаваща подобни здравни заведения в Европа. Проектът за педиатрията излиза на 4 май 2004 г. като предложение, подкрепено с Решение 384 на кабинета и подписано от премиера Сакскобургготски. Неговото правителство се опитва на два пъти да прокара проекта през [[39 Народно събрание]], което предизвиква протести и става причина за създаване на временна анкетна комисия. В доклада на анкетната комисия е посочено, че финансовият министър [[Милен Велчев]] и здравният [[Славчо Богоев]] са нарушили конституцията и закона за международните договори, защото са сключили споразумение за кредит с банка „Банк Аустрия Кредитанщалт“ без съгласието на парламента. Изводът на комисията е, че изпълнителната власт не е защитила държавния интерес.

 

 

През месец юли 2004 г. девет депутати от опозицията дават доклада си за „Царската болница“ на прокуратурата. Започва проверка, но преписката е забавена почти две години, въпреки законовия едномесечен срок. Две седмици преди избухването на „италианския скандал“ е назначена нова проверка на болницата. На 13 юни 2006 г. е публикуван докладът, поръчан от новия главен прокурор [[Борис Велчев (юрист)|Борис Велчев]], в който се разкрива, че делото за „Царската болница“ е било умишлено забавено по нареждане на предшественика му [[Никола Филчев]].