Разлика между версии на „Синтезатор“

16 байта изтрити ,  преди 1 година
м
без   интервал; козметични промени
(малко допълнение)
м (без   интервал; козметични промени)
 
== Устройство ==
Синтезаторите създават звук чрез директна манипулация на електрически сигнали (аналогови синтезатори), математическа обработка на дискретни стойности (например софтуерните синтезатори) или чрез комбинация на двата метода. Електрониката за създаване на сигналите е изградена на базата на различни [[Операционен усилвател|операционни усилватели]],генератори на импулси и [[Трептящ кръг|трептящи кръгове]].
 
Синтезаторите обикновено имат [[клавиатура (музика)|клавиатура]], която е най-често срещания механизъм за контрол на този вид инструменти и поради това те често се считат за клавишни инструменти. Въпреки това, взаимодействието на изпълнителя със синтезатора не е задължително да става чрез клавиатура. Съществуват методи за контрол на инструмента, които дори не изискват физически контакт. Също така не е задължително синтезаторът да може да се ползва директно от изпълнителите (например в случай на звуков модул, който се контролира от хардуерен или софтуерен [[секвенсер]]). Някои модели имат и дисплей.
 
[[Файл:Minimoog.JPG|мини|250px|ляво|Minimoog Model D]]
През [[1970]] г. Муг създава нов вид синтезатор без модулен дизайн и с вградена клавиатура. Аналоговите схеми остават същите, но свързването между модулите е вътрешно и възможните промени в пътя на сигнала през тях се осъществява чрез бутони и ключове. Въпреки че инструментът не е толкова гъвкав, колкото модулните синтезатори, той е доста по-лесен за употреба, значително по-малкък и преносим. Първият синтезатор от този тип, '''Minimoog''', става изключително популярен и продава над 12  000 броя. Minimoog също така повлиява дизайна на почти всички следващи видове синтезатори.
 
Миниатюризацията на електронните компоненти и интегралните схеми позволяват на аналоговите синтезатори да се превърнат в лесно преносими компактни музкални инструменти, което ги прави подходящи не само за студийна работа, но и за изпълнения на живо. Скоро те се превръщат в обичайна част от инструментариума на популярни групи и изпълнители.
Цифровите синтезатори използват техниките на [[цифров сигнал|Цифрова обработка на сигнали]] (''DSP – Digital Signal Processing''), за да генерират звук. Първите експерименти в областта на цифровия синтез са извършват с помощта на компютри в рамките на различни академични изследвания.
 
Ранните цифрови синтезатори използват прости цифрови вериги, реализиращи адитивен синтез и честотна модулация – техники, които са твърде сложни и скъпи за изпълнение с аналогова техника. Вълново-табличния синтез и физическото моделиране стават възможни по-късно с напредването на технологията и повишаването на изчислетлната мощ на цифровите процесори. Един от най-ранните цифрови синтезатори е '''Synclavier'''. Създаден през 70-те години, този синтезатор използва FM синтез и семплиране, работи със семплираща честота от 100 kHz и съхранява системна и изпълнителска информация на магнитно-оптични дискове. Цената на инструмента по това време е над $200  000, но въпреки това се продават стотици бройки. Сред някои от най-известните изпълнители, притежавали или ползвали Synclavier, са [[Майкъл Джексън]], [[Франк Запа]], [[Хърби Хенкок]], [[Дженезис]] и др.
 
Съвременните цифрови синтезатори работят на същите принципи като Synclavier – те създават поредица от дискретни числови стойности с определена честота (най-често 44  100 Hz). Конкретните изчисления на тези стойности са различни за различните синтезатори, дори когато методът на ситнез е един и същ. В най-общия случаи цифровите осцилатори са базирани на броячи. За всяка дискретна стойност от сигнала брячът се увеличава със стъпка, която зависи от честотата на целевия звук. Този брояч се използва са извличане на стойността със съответния индекс от таблицата, която съдържа генерираната вълнова форма. От там нататък са възможни различни видове изчисленя, в зависимост от технологията на генериране на звук – от просто умножение и деление до числови методи за интеграция и диференциране. Поради сложността и големия брой на изчисленията в ранните цифорви синтезатори се е налагало много старателно оптимизиране на алгоритмите, за да може да се работи в реално време.
 
Основно предимство на цифровите синтезатори в сравнение с аналоговите е възможността за [[полифония]]. При аналоговата техника се налага използването на копие на цялата синтезираща електрическа верига за всеки допълнителен глас полифония. На практика за всеки глас е необходим отделен синтезатор, въпреки че в повечето ранни полифонични аналогови синтезатори този факт е прикрит зад единен контролен интерфейс. Това превръща ранните полифонични аналогови (Yamaha CS-80, Moog Polymoog, Oberheim Four-Voice) синтезатори в много скъпи, сложни е тежки инструменти. С цифровата техника, от друга страна, става изключително лесно и ефективно реализирането на многогласни и дори мултитембрални инструменти.