Солунско примирие: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без   интервал
м без   интервал
Ред 2:
'''Солунското примирие''' е подписано на 29 септември 1918 година между [[Царство България]] и [[Антанта]]та, представлявани от [[Андрей Ляпчев]] и генерал [[Луи Франше д'Еспере]], за спиране на военните действия помежду им.
 
България трябва да демобилизира армията си, да се изтегли от заетите територии, да понесе частична военна окупация. Войските на запад от меридиана на [[Скопие]] – около 100  000 души, остават в плен на Антантата. Германските и австро-унгарските части трябва да напуснат страната.
 
Със Солунското примирие България излиза от [[Първата световна война]] и на практика се лишава от шансовете си за национално обединение. След това страната понася втора национална катастрофа, утвърдена с [[Ньойски договор|Ньойския договор]]. В същото време с него е предотвратена окупацията на страната от [[Сърбия|сръбски]] и [[Гърция|гръцки]] войски.<ref>[http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=468:2012-10-03-07-09-10&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Билярски, Цочо. СЪДБАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕННОПЛЕННИЦИ СЛЕД ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА], www.sitebulgarizaedno.com</ref>