Разлика между версии на „Стефан Стефанов“

м
без   интервал; козметични промени
м (без   интервал; козметични промени)
== Биография ==
Роден е на 6 юли 1876 г. в град Сливен. Завършва висше образование по право и държавни науки в Берлин. Баща му Георги Стефанов е виден български индустриалец и основател на фабриката за вълнени платове „[[Георги Стефанов и Синове]]“ в Сливен. Създадена през 1888 г., тя остава най-голямата фабрика за платове в България до 1945 г. След смъртта му най-големият му син Стефан Стефанов поема и ръководи фабриката. През [[1920]] г. той става собственик и на текстилната фабрика „Мусала“ в Самоков. През [[1940]] г. Стефанов предава управлението на предприятията на зетя си – [[Георги Семерджиев]]. Умира на [[25 март]] [[1946]] г.<ref>Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 173, ISBN 954-528-790-X.</ref> През декември 1947 г. предприятията „Георги Стефанов и Синове“, „Мусала“, както и „Семерджиев и сие“ са национализирани и преименувани.
[[КартинкаФайл:Bulgarian-delegation-14-session-UN-Financial-Committee.jpg|мини|ляво|300п|Членове на българската делегация на XIV сесия на финансовия комитет на Обществото на народите. Отляво надясно: директорът на държавните дългове Никола Стоянов, министър-председателя Никола Мушанов, министърът на финансите Стефан Стефанов и управителят на БНБ Никола Момчилов (крайният вдясно), Женева, 2 май 1933 г.]]
 
Личният му архив се съхранява във фонд 362К в [[Централен държавен архив]]. Той се състои от 139 архивни единици от периода 1909 – 1936 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=41&flgid=5091847 | заглавие=Стефан Георгиев Стефанов |достъп_дата = 16 февруари 2018 г|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Информационна система на Държавните архиви |цитат= |език= bg}}</ref>
=== Политическа кариера ===
* 1915 – 1918 г. – поддиректор и директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост.
* 1915 – 1933 г. – член на &nbsp; [[Демократическата партия]]. Избиран многократно за народен представител. Демократ. Ръководител на финансовата група около Българска национална банка.
* 1918 – 1920 г. – таен съветник на цар Борис III.
* 1921 – 1926 г. – емигрант в Италия.
* 1926 – 1933 г. – член и председател на Управителния съвет на Съюза на индустриалците.
* 1926 – 1939 г. – народен представител.
* 1931 – 1934 г. – [[министър на финансите]] в правителствата на&nbsp; [[Никола Мушанов]].
 
В периода 1930 – 1934 г. [[Великата депресия]] се отразява и върху България. В хода на кризата в правителството на &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; [[Народния блок]] се оформя прореформаторско малцинство, начело с тогавашния &nbsp;&nbsp; [[министър на финансите]] Стефан Стефанов. Въпреки огромната политическа съпротива, то успява да формулира през 1933 г. относително цялостна реформистка програма, известна още като [[План „Стефанов“|Планът „Стефанов“]].
 
== Източници ==