Разлика между версии на „Сугерий“

91 байта изтрити ,  преди 1 година
м
без   интервал; козметични промени
м (без   интервал; козметични промени)
През 1118 г. изпълнява първата си дипломатическа мисия като пратеник на краля в двора на [[Гелазий II]] в [[Магелон]], а впоследствие и в този на [[Каликст II]]. При завръщането си от Италия през [[1122]] г. става абат на Сен Дени. Пребиваването в Италия, съчетано с нормандския опит, дава на Сугерий широка теоретическа и практическа подготовка. Като абат на Сен Дени, той се заема с държавни дела, съветва краля и се превръща в най-влиятелната личност в двора.
 
Идеите му за държавничество надхвърлят вижданията на римското и нормандското духовенства, потънали в идеологически спорове за [[инвеститура]]та. Той се заема дейно и активно с идейното укрепване на кралската власт, всячески обосновавайки нейното сакрално значение. Паралелно утвърждава и култ към св.  [[Дионисий Парижки]]  като небесен покровител на цяла Франция.
 
Концепцията му е по-скоро за партньорство между двете власти и той я осъществява, без да предизвика трусове или неприязън като съвременника си [[Томас Бекет]] в [[Англия]].
 
Когато в 1124 година в пределите на кралските владения нахлува император  Хенрих V, Сугерий отива на бойното поле с хоругвата на абатството    [[орифлама]]; Оттогава тя се възприема като бойно знаме на краля. Смутен от броя на поддържащите краля феодали, императорът побързва да се оттегли.
 
След смъртта на Луи VI, Сугерий реконструира овехтялата църква на абатството в невиждан дотогава в  средновековната архитектура стил, който по-късно е наречен [[готическа архитектура|готически]]. Вместо кръгли арки строителите започват да дават предпочитание на островърхи, широко да използват  контрафорси (вертикални опорни ребра върху фасадата на сградата), а за украса на прозорците прибягват към  витражи (стъклописи), с които често се украсява и кръглият прозорец на фасадата  (т. нар. „розетен прозорец“).
 
== При Луи VІІ ==
На церемония за освещаване на базиликата Сен-Дени кралят сключва мир със своя най-могъщ &nbsp;васал&nbsp; – графът на Шампан [[Тибо IV Велики]]. Преговорите за мир между тях води абат Сугерий. [[Бернар Клервоски]] за изкупление на вината на краля за воденето на неправедлива война му предлага да оглави&nbsp; кръстоносен поход&nbsp; в&nbsp; Светите земи. Въпреки протипоставянето на Сугерий, кралят се подчинява на желанието на папата и заедно с кралица&nbsp; Алиенора Аквитанска&nbsp; се отправя във&nbsp; [[Втори кръстоносен поход|Втория кръстоносен поход]], оставяйки в Париж за регент&nbsp; Сугерий (1147)<ref>Тимофей Грановский, „Абат Сугерий“ (1849)</ref>.
 
Предчувствията на Сугерий се оправдават и походът се оказва катастрофа. Хазната е съвършено изпразнена от военните разходи, единствено мъдрото управление на Сугерий позволява да се предотврати метеж. Абатът се проявява като отличен управител на кралската собственост по времето на отсъствието на [[Луи VII]].
 
{{нормативен контрол}}
 
[[Категория:Католически духовници]]
[[Категория:Починали от малария]]