Т-64: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sergienkod (беседа | приноси) Редакция без резюме |
м без интервал; козметични промени |
||
Ред 1:
{{Танк
| име=Т-64Б
| картинка=[[
| серийно производство=1967–1987
| заглавие=
Ред 29:
'''Т-64''' е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] [[основен боен танк]], считан за първия в света серийно произвеждан танк с [[композитна броня]]. Той е използван единствено от съветските въоръжени сили и е в основата на съвременни съветски, украински и руски танкове като [[Т-80]] и [[Т-90]].
== История ==
В началото на [[60-те]] години става ясно, че тактико-техническите данни на основния съветски танк [[Т-54]] не осигуряват оптималното съчетание между огнева мощ, защита и подвижност. По тази причина той не е способен да води успешен бой срещу средните и тежки танкове на [[НАТО]].
Ред 35:
Последващ етап е създаването на обект 140 в ОКБ-520 (завод № 183). Танкът има нов бронекорпус с подобрена форма, двигател В-36 и механична планетарна трансмисия. През [[1957]] г. е създаден опитен образец, който преминава изпитанията на полигона [[Кубинка]]. При изпитанията са открити сериозни недостатъци и дефекти в двигателя и трансмисията. Танкът не е одобрен за серийно производство, а елементи от ходовата му част са използвани като база за опитния обект 167.
[[
Паралелно с работата по създаването на новата машина в завод № 183, се работи и в КБ-60 (завод № 75). През [[1953]] г. е разработен предескизен проект на перспективен среден танк, въоръжен със 100 мм танково оръдие Д-54ТС. Новият обект получава означението обект 430. Проектиран е като напълно нова машина с повишена бронева защита, нов двигател – 4ТД, нова система за охлаждане, механическа планетарна трансмисия и нов хидросервоусилвател. Едновременно с обект 430 се работи и по обект 430У, с 106 мм челна броня и 122-мм танково оръдие [[Д-25ТС]]. Ескизните проекти на новия танк са готови в края на [[1953]] г.
Ред 50:
Работата по създаването на новия танк продължава чрез усъвършенстване на обект 430. Техническият проект, обозначен като обект 432, е готов в края на [[1961]] г. Първият опитен образец е създаден през [[септември]] [[1962]] г., а вторият – през [[октомври]] същата година. Същият месец деветте машини са показани пред партийното и военно ръководство на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. Машината не прави голямо впечатление на военните, но от нея е впечатлен [[Никита Хрушчов]]. Въпреки съпротивата в МО Хрушчов разпорежда започването на серийно производство на танка. Първите серийни машини са произведени през [[1963]] г. в Харковския танкостроителен завод. През [[септември]] [[1964]] г. са произведени 54 танка, а до [[декември]] [[1965]] г. – 218 танка. Първите машини са въведени в състава на 41-ва гвардейска танкова дивизия, дислоцирана в близост до завода-производител. Войсковите изпитания преминават успешно и машината окончателно е приета на въоръжение под името Т-64 с постановление на Министерския съвет на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] от [[30 декември]] [[1966]] г. Заповедта на министъра на отбраната за влизане на новия танк на въоръжение е от [[2 януари]] [[1967]] г. Машината е произвеждана серийно до [[1969]] г. През август 1965 г. България и СССР преговарят за доставка на 12 бройки Т-64 в България или по-точно в 9-та танкова бригада Горна Баня.
== Устройство ==
Т-64 има класическа компоновка. В предната част се намира отделението за управление, в средната е бойното отделение, а в кърмовата – машинно-трансмисионното отделение. Екипажът се състои от трима човека: командир, мерак и механик-водач.
Ред 73:
Първоначално Т-64 е въоръжен с 115 мм гладкостволно оръдие с разделно зареждане и частично изгаряща гилза. Оръдието е снабдено с ежектор за продухване на цевта и двуплоскостен стабилизатор. От 1969 г. на модернизирания танк Т-64А се монтира 125 мм гладкостволно оръдие Д-81, на което е добавен и топлозащитен кожух (2А26, а след 1979 г. – 2А46). Боекомплектът му варира в зависимост от версията на танка – 28 изстрела за Т-64БК, 36 – за Т-64Б и Т-64БВ, 37 – за Т-64, Т-64А, Т-64Б-1, 38 – Т-64АК.
Механизмът за зареждане – (МЗ)6ЭЦ10, е хидромеханически с постоянен ъгъл на зареждане. В конвейера му са разположени 28 изстрела за разделно зареждане: бронебойно-подкалибрени, кумулативни и осколочно-фугасни. Останалите 9
С оръдието има сдвоена една 7,62-мм картечница [[ПКТ]] с темп на стрелба 700-800 изстрела в минута. Боекомплектът за нея варира – 1000 патрона за версии Т-64А, Т-64БК, 1250 за Т-64Б Т-64Б-1, 2000 – за Т-64, Т-64АК, Т-64Б1, Т-64БК.
Ред 85:
Танковете Т-64Б, Т-64Б1 и Т-64БК разполагат със система за управление на огъня 1А33 (за Т-64БВ – 1А33-1). В нея влизат мерник далекомер 1Г42, танков балистически изчислител 1В517 с датчици за входна информация, стабилизатор на въоръжението 2Е26М, блок за разрешаване на изстрела и др.
== Модификации ==
* '''Т-64''' (1967 г.) – базов модел на танка. Произведени са ограничено количество машини, които след това са доведени до ниво Т-64А.
* '''Т-64А''' (1969 г.) – модернизиран вариант на Т-64 с монтирани: 125 мм гладкостволно оръдие, нова система за управление на огъня, ЗК с дистанционно управление, нова система за ППЗ, оборудване за самоокопаване, увеличена броня на корпуса, многогоривен двигател, система за движение под вода и др.
Ред 94:
* '''Т-64БМ''' (1983 г.) – вариант на модела Т-64Б с двигател 6ТД (6-цилиндров многогоривен двуконтурен дизелов двигател с мощност 1000 к.с./736 kW.
* '''Т-64БВ''' (1985 г.) – вариант на модела Т-64Б снабден с навесна динамична защита.
* '''[[Т-64БМ „Булат“]]''' (2005 г.) – украинска модификация, разработена от Харковския бронетанков завод, която е модернизация на танка Т-64Б Има нова система за управление на огъня „Булат“, снабден е с комплекс за изстрелване на управляеми противотанкови ракети „Комбат“.[[
* '''Т-64Е''' (2010 г.) – украинска модификация с двигател 5ТДФЕ с мощност 850 (900) к.с. Има осъвременена система за управление на огъня, динамична защита „Нож-2“(„Дуплет“), комплекс за изстрелване на управляеми противотанкови ракети „Комбат“ и сдвоено зенитно 23 мм оръдие ГШ-23 с дистанционно управление.
* '''Т-64Б1М''' (2014 г.) – украински опростен вариант на модернизация на танк Т-64Б1, създаден от Харковския бронетанков завод. Има вградена динамична защита, допълнителна защита на куполата, челната част на корпуса и борда. В задната част на куполата е оборудвана ниша за боекомплекта и оборудването.
|