Хановерска династия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{без източници}}
'''Хановерската династия''' ({{lang|en|House of Hanover}}) е [[династия]], наследила [[Стюарти|династията Стюарт]] като [[крал на Великобритания|крале на Великобритания]] и управлявала от [[1714]] до [[1901]] година. Времето на тази династия във Великобритания е известно и като '''Джорджианска епоха'''. Днешната британска владетелска фамилия, [[Уиндзор (династия)|династията Уиндзор]] е нейно съребрено разклонение.
До [[1837]] управляват също така първоначалното си владение в [[Германия]] – [[Хановерско курфюрстство|Хановер]] (отначало като курфюрсти, а после като крале). Те са клон на стария германски род [[Велфи]], който до началото на [[18 век]] управлява [[Брауншвайг]].
Ред 6:
Макар в много отношения представителите на династията да са чужди на английската култура (Джордж I изобщо не говорел английски), Велфите се оказват на британския престол благодарение на ''Акта за наследяването на престола'' от [[1701]] г., който отрязва пътя към британската корона на многочислените [[католицизъм|католици]], свързани кръвно с [[Стюарти|династията Стюарт]]. Хановерските владетели произлизат от курфюрстината София Хановерска, чиито родители са английската принцеса Елизабет Стюарт (дъщеря на [[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]] и [[Анна Датска]]) и протестантът [[Фридрих V, курфюрст на Пфалц]].
Благодарение на встъпването на Велфите на британския престол някои известни личности от Хановер продължават да работят в Англия и постигат световна слава – композиторът [[Георг Фридрих Хендел]] и астрономът [[Уилям Хершел]]. В същото време английската външна политика започва да се ръководи и от интересите на Хановерското курфюрство и защитата му от външни посегателства. Това става една от причините за [[Седемгодишна война|Седемгодишната война]].
Според принципите на онаследяване на престола на [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]] при липса на мъжки наследници тронът се заема от женски наследник, но с кончината на съответната кралица династията се счита за приключена, а нейният наследник е основоположник на нова династия на името на бащата (въпреки че той е принц-консорт, а не властващ владетел). Така с кончината на [[Виктория|кралица Виктория]] е прекратена Хановерската династия, а синът ѝ [[Едуард VII]] поставя началото на
Джорджианската епоха обхваща периода от 1714 до 1830 и е време на огромни социални промени, предизвикани от [[Индустриалната революция]], довела до основаването на първите фабрики. В селските райони пък се извършва аграрна революция (British Agricultural Revolution) чрез подобряване на методите на обработка на земята и въвеждане на нови сортове. Фермерите съумяват да произвеждат повече с по-малко работници, като прибягват към постиженията на химията и техниката. От Новия свят са внесени нови селскостопански култури. Така става възможно изхранването на населението. Хората се придвижват от малките села към по-големите и градовете, появява се транспортна система, състояща се от развити пътна и канална мрежа, започва строежът на железопътни линии. В същото време расте емиграцията към [[Канада]], [[Тринадесет колонии|Тринадесетте колонии]] (които през 1776 г. стават САЩ) и други части на империята.
|