Транспортна стачка: Разлика между версии

На [[24 декември]] [[1919]] г. [[ОРСС|Общият работнически синдикален съюз]] и [[БКП (т.с.)]] организират в [[София]] голяма протестна демонстрация с искания за социални придобивки. Стачката остава в историята на България като Голямата транспортна стачка. Пряк организатор и водач на стачката е [[Жеко Димитров]]. Правителството на [[Александър Стамболийски]] разпръсква демонстрацията със сила. [[БЗНС]] обявява военно положение, мобилизира армията и [[Оранжевата гвардия]] и ги съсредоточава в столицата, като започва масови репресии срещу комунистите. На [[25 декември]] [[1919]] софийските железничари организират митинг с искания за прекратяване на репресиите, отмяна на военното положение и предоставяне на социални придобивки на работниците. Същия ден транспортните работници от [[Горна Оряховица]], [[Дупница]], [[Стара Загора]], [[Нова Загора]], [[Русе]], [[Пазарджик]], [[Плевен]] и [[Лом]] обявяват стачка. В знак на солидарност обявяват стачка и миньорите от [[Перник]] и [[Бобов дол]].

 

 

След взривяването на бомба при железопътен мост край София, правителството мобилизира в армията всички работници, участващи в стачката.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 155 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> Срещу тях и семействата им са предприети репресии – арести, изхвърляне от държавните жилища и други.