Тутраканска битка: Разлика между версии

През [[Междусъюзническата война]] [[Румъния]] напада България на [[28 юни]] [[1913]] и добруджанската ѝ армия окупира българските територии до линията [[Тутракан]]-[[Балчик]]. Два румънски [[Корпус (формирование)|корпуса]] и 2 конни [[дивизия|дивизии]] преминават [[Дунав]] при [[Бекет (Румъния)|Бекет]] и достигат [[Стара планина|старопланинските]] проходи. Събитието е съчетано с няколко други политически и икономически неуспеха и отключва [[Първа национална катастрофа|Първата национална катастрофа на България]]. [[Южна Добруджа]] е включена в пределите на Кралство [[Румъния]]. Румънската държава влага изключителни средства за укрепването на завладените територии като превръща [[Тутракан]] в една от най-сигурните [[крепост]]и по Дунава. Тя има 15 [[фортификация|форта]], отстоящи на разстояние до 2 километра един от друг, организирани са две отбранителни линии, а също така серия землени и бетонни укрепления, [[оръдие|оръдейни установки]], картечни гнезда, три реда телени заграждения и множество вълчи ями. Отбраната е поверена на 15-та и 17-та пехотни румънски дивизии с численост 39  000 души, 246 оръдия, 78 [[картечница|картечници]] и на придадения към крепостта [[дунав]]ски [[флот]], в състав 4 монитора, 8 стражеви кораба и 4 канонерки.

На [[1 септември]] [[1916]] г. [[Царство България]] обявява война на Кралство Румъния за да си върне загубените територии. Българите изпращат 3-та българска армия в състав – [[Четвърта пехотна преславска дивизия|4^-та преславска пехотна дивизия]], 1^-ва бригада от [[Първа пехотна софийска дивизия|1^-ва софийска дивизия]], Дунавският българо-германски отряд и придадените им части под общото командване на началника на 4^-та преславска дивизия генерал-майор [[Пантелей Киселов]] с численост 55  000 души, 132 оръдия и 53 картечници. Съюзници на румънците са [[Руска империя|Руската империя]] и сърбо-хърватски доброволци. Бойните действия започват с успешна кавалерийска операция под командването на ген. [[Иван Колев (генерал)|Иван Колев]], при която е защитен фланга на щурмуващите Тутракан българските части и е предотвратено пристигането на румънски подкрепления. В [[Бой при Добрич|боя при Добрич]] румънците са отблъснати напълно от фланга на тутраканското настъпление. Конницата на ген. Колев е първата българска военна част, изправила се срещу руски войски след [[Освобождение]]то. Когато се налага да мотивира войниците си, Иван Колев е категоричен: {{цитат|Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!|вестник „Утро“, 1,2 6, 11 септември 1916 г.}}

Генерал Киселов дава начало на атаката на 5 септември сутринта. Той среща ожесточена съпротива от румънското командване, но до вечерта главната укрепена позиция пада. На 6 септември настъплението продължава. Следобед румънският гарнизон се предава. Вечерта ген. Пантелей Киселов влиза в освободения [[Тутракан]]. Българската армия пленява 450 офицери, 28  000 войници и цялото въоръжение на противника. Победата при Тутракан поставя началото на освобождението на цяла Южна Добруджа. Тутраканската битка е известна и като „Тутраканска епопея“.