|
| конфликт = [[Руско-турска война (1877–1878)]]
| картинка = Картинка: Burago.jpg
| описание = ПаметникВъзпоменателен напаметник [[Освобождениеза на България|Освобождението]] на Пловдив и на капитан [[Александър Бураго]]
| период = 4 /[[16 януари]] [[1878]]
| място = [[Пловдив]], [[България]]
| причина =
| повод =
| командир1 = [[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]
| командир2 = [[Файл:Ottoman Flag.svg|ръб|22px]] [[Сюлейман паша]]
| сила1 = [[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] [[Западен отряд на Гурко]], 71 000 войникаофицери и войници и 318 оръдия
| сила2 = [[Файл:Ottoman Flag.svg|ръб|22px]] Остатъчна османско групировка в Тракия, ок.около 12 000 войникаофицери и войници
| жертви1 =
| жертви2 =
}}
{{Руско-турска война от 1877-1878}}
'''БиткатаБитка при Пловдив''' по време на [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война]] ([[1877]] – [[1878]]) е опит на [[Османска империя|османското]] командване да забави [[Русия|руското]] [[настъпление]] към [[Одрин]], след [[Биткаосвобождението прина София|освобождаването]] и поражението при село Шейново. Провежда се по време на [[София]]Руско-турска ивойна [[Шейновска битка(1877–1878)|поражениетоРуско-турската привойна Шейново(1877–1878)]].
== Оперативна обстановка ==
== Разположение на силите ==
В началото на януари 1878 г. [[Западен отряд (Гурко)|Западния руски отряд]] съсот 71 000 войникаофицери и войници и 318 оръдия (с командир [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]) излиза от София и настъпва в направлението София-[[Пазарджик]]-[[Пловдив]]-Одрин. Разделен е на 5 колони. Командири са: [[генерал-майор]] [[Николай Веляминов]], генерал-майор [[Павел Шувалов]], генерал-лейтенант [[Николай Криденер]], генерал-майор [[Юрий Шилдер-Шулднер]] и генерал-майор Дмитрий Комаровски. [[АвангардАвангарда (военнона дело)|Авангарда]]отряда е с командир генерал-майор [[Виктор Дандевил]], а накавалерията [[кавалерия]]тае с командир генерал-майор [[Владимир Клот]]. Задачата е да пресече пътя за отстъпление на османските остатъчни сили в [[Тракия]], обединени в нова групировка с командир [[Сюлейман паша]] и евентуално да бъдат унищожени.
== Ход на военнитеБойни действия ==
[[Файл:Aleksandr Burago monument%2C Plovdiv%2C Bulgaria 4.jpg|Дясно|мини|150п|Паметникът на капитан [[Александър Бураго]] в Пловдив]]
На 2/14 януари руските сили излизат от [[Битка при Пазарджик|освободения]] град [[Пазарджик]]. Според разузнавателни сведения доставени от българи, групировката на Сюлейман паша отстъпва по две направления: Пазарджик–[[Пещера]]Пазарджик–Пещера и Пазарджик-Пловдив. През нощта на 3/15 януари колоната на генерал-майор Павел Шувалов преминава р.река [[Марица]] през [[брод]] до с. Айрене (дн.село [[Оризари (Област Пловдив)|ОризариАйрене]]), а едновременно кавалерийската част нас командир генерал-майор [[Даниил Краснов]] по левия бряг на р. Марицареката доближава Пловдив. Османската отбрана на ''Кадиевската позиция'' е пробита.
Сюлейман паша решава да отстъпи към [[Родопите]], а за прикритие оставя 40 [[табур]]атабора в района с. Дермендере (дн.селата [[Първенец (Област Пловдив)|ПървенецДермендере]]) – с. Караагач (дн. [[Брестник|Караагач]]). В Пловдив по заповед на Сюлейман паша в полето между [[жп гарата]] и кв.квартал [[Остромила]] са избити 80 българи-затворници, участвали в националносвободителните борби.
Частта на генерал-майор Даниил Краснов успява да премине р.река Марица по моста до ''Кемера'' за с.село [[Катуница]]. Колоните на генерал-майор Павел Шувалов и генерал-майор Николай Веляминов настигат османския [[ариергард]] при с.селата [[Цалапица]] и с. [[Първенец. II-и(област [[ДрагунПловдив)|Първенец]]ски. Втори Драгунски [[ескадрон]] (от 63 драгуни, с командир [[капитан]] [[Александър Бураго]]) от Лейбгвардейскиялейбгвардейския Драгунски полк успява да се вмъкне в Пловдив. Малък разезд научава от тукашните българи в кв.квартал [[Северен (район на Пловдив)|Кършиака]], че в града има повече от 1000 [[низам]]инизами и черкезка конница. Сержант Пономарьов успява да залови в района на жп гарата пленник и с действието си предизвиква уплаха, прераснала в паника и изоставяне на позициите. Капитан Александър Бураго незабавно атакува и увлича руските сили. Превземат кв.квартал [[Мараша (Пловдив)|Мараша]], хълма [[Бунарджик]] и пощата. Капитан Александър Бураго изпраща донесение за заемането на Пловдив.
Сутринта на 164 януари в града влиза генерал-лейтенат Йосиф Гурко с целия си щаб и обявява освобождението на Пловдив. Отслужен е [[молебен]]. Главните руски сили незабавно се отправят за атака на прикриващите османски сили в района. Групата на Сюлейман паша е отклонена от направлението Пловдив-Одрин и насочена към Родопите, където се разпада като организирана военна сила.
== Паметници ==
* Паметник на [[Александър Бураго]] в [[Дондукова градина|Дондуковата градина]] вна Пловдив
* Мемориален комплекс „[[Освободители на Пловдив]]“
== Източници ==
<references />
* Генов Цонко,Ц. Освободителната война 1877 – 1878, Изд. „Изкуство и култура“, София, 1978, с. 230 – 231.
== Вижте също ==
| 