Уили Нелсън: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-DEFAULTSORT: +СОРТКАТ:)
м без   интервал
Ред 28:
Ражда се когато бушува [[Голямата депресия]], и е отгледан от своите баба и дядо. Пише първата си песен на 7 години, а на 10 е вече в първата си група. В гимназията той прави местни обиколки с Бохимиън Полка, където е фронтмен и китарист. След като завършва гимназията, през 1950 г., той се присъединява към Военновъздушните сили, но е освободен поради проблеми в гърба. След завръщането си, той влиза в Бейлърския университет, където остава 2 години, и след това продължава музикалните си аспирации. По това време е [[диджей]] в тексаски радиостанции и певец в хонки тонка. Нелсън се премества във [[Ванкувър]], Вашингтон, където пише ''Family Bible'' и записва песента от 1956 г., ''Lumberjack''. През 1958 г. се премества в [[Хюстън]], [[Тексас]], където подписва договор с Ди Рекърдс. Той пее всяка седмица в Ескуайър Болрум, и също работи като диджей. По това време пише песни, които стават кънтри стандарти, като ''Funny How Time Slips Away'', ''Hello Walls'', ''Pretty Paper'' и ''Crazy''. През 1960 г. отива в [[Нашвил]], [[Тенеси]], и по-късно подписва издателски контракт с Пемпър Мюзик, който му позволява да се включи в групата на Рей Прайс като бас-китарист. През 1962 г. записва първия си албум: ''...And Then I Wrote''. Поради успеха си, той подписва през 1964 г. с Ар-Си-Ей Виктор и се включва в Гран Ол При след още една година. След хитове в средата на класациите в края на 60-те и началото на 70-те, Нелсън се отказва от музиката през 1972 г. и отива в [[Остин]], Тексас. Подемът на [[хипи]] музиката в Остин мотивира Нелсън да поднови кариерата си, и той често изпълнява в Армадиьо Уърлд Хедкуотърс.
 
През 1973 г., след като подписва с Атлантик Рекърдс, Нелсън се обръща към аутлоу кънтри, и плод на усилията му са албумите ''Shotgun Willie'' и ''Phases and Stages''. През 1975 г. преминава към Кълъмбия Рекърдс, с които записва критически успешния албум ''Red Headed Stranger.'' През същата година, той записва още един аутлоу кънтри албум, ''Wanted! The Outlaws'', заедно с [[Уейлон Дженингс]], [[Джеси Колтър]] и [[Томпал Гласър]]. В средата на 80-те, когато създава хитови албуми като ''Honeysuckle Rose'' и песни като ''On the Road Again'', ''To All the Girls I've Loved Before'' и ''Pancho & Lefty'', той се присъединява към супергрупата [[Хайуеймен]], където се съединява с певци като [[Джони Кеш]], [[Уейлон Дженингс]] и [[Крис Кристоферсън]]. През 1990 г., финансовите активи на Нелсън са конфискувани от Службата за вътрешни приходи, която твърди, че той дължи $32  000  000. По-късно е разкрито, че счетоводителите му, Прайс Уотърхаус, не са плащали данъци за Нелсън от години. Затрудненията при плащането на неизпълнения дълг са задълбочени от слабите инвестиции, които прави през 80-те. През 1991 г., Нелсън издава ''The IRS Tapes: Who'll Buy My Memories?'' (1992), като приходите от двойния албум са пренасочени към СВП, и търгът на Нелсъновите активи изчистват задълженията му. През 90-те и началото на 21 век, Нелсън продължава да прави турнета, като всяка година издава нови албуми. Ревютата варират от позитивни до смесени оценки. Той изследва жанрове като [[реге]], [[блус]], [[джаз]] и [[фолк музика|фолк]]. Нелсън прави първото си появяване в киното във филма от 1979 ''The Electric Horseman'', последвано от други появи в киното и телевизията.
 
Нелсън е водещ либерален активист и съпредседател на Борда на съветниците към Националната организация за реформа на законите за марихуаната, която подкрепя легализирането на марихуаната. На еко-фронта, Нелсън притежава биодизелната марка ''Willie Nelson Biodiesel'', която се приготвя от [[растително масло]]. Нелсън е също така почетен председател на Борда на съветниците към Тексаския музикален проект, който е официалната музикална благотворителна организация в щата Тексас.