Ултравиолетово излъчване: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Neft151 (б.), към версия на Kerberizer Етикет: Отмяна |
м без интервал |
||
Ред 1:
[[Файл:UV-handlamp hg.jpg|мини|Преносима UV лампа]]
'''Ултравиолетовите лъчи''' (''UV'') са [[електромагнитно излъчване]] с [[дължина на вълната]] по-малка от тази на [[Видима светлина|видимата светлина]], но по-голяма от тази на [[рентгенови лъчи|рентгеновите лъчи]], между 10 и 400
Ултравиолетовото излъчване се съдържа в спектъра на [[слънчево излъчване|слънчевата светлина]], а в земни условия може да се генерира от [[електрическа дъга|електрическите дъги]] или от предназначени за тази цел лампи. Макар и да е класифицирано като [[нейонизиращо излъчване]], то може да предизвиква някои [[Химична реакция|химични реакции]], а при някои вещества и [[флуоресценция]]. В ежедневието най-честата проява на ефекта на ултравиолетовите лъчи на Слънцето е в предизвикваното от тях [[слънчево изгаряне]], но те имат и много други ефекти върху човека, както полезни, така и вредни.
Ред 8:
Откриването на ултравиолетовите лъчи е свързано с наблюдението, че сребърните соли (като [[сребърен халогенид|сребърните халогениди]] и др.), използвани по-късно във [[фотография]]та, потъмняват, когато върху тях попадне слънчева светлина. През 1801 г. германският физик [[Йохан Вилхелм Ритер]] забелязва, че виолетови лъчи на самата граница на видимия спектър особено ефективно предизвикват потъмняване на хартия, накисната в [[сребърен хлорид]]. Ритер ги нарича „оксидиращи лъчи“ поради стимулираните от тях [[химични реакции]], разграничавайки ги от „топлинните лъчи“ (както тогава са известни [[Инфрачервено излъчване|инфрачервените лъчи]]) в другия край на видимия спектър. Скоро се възприема по-простият термин „химически лъчи“, който се използва до края на XIX век. След това термините „химически“ и „топлинни лъчи“ са заменени съответно от „ултравиолетово“ и „инфрачервено“ излъчване.<ref name="hockberger">{{cite journal | last = Hockberger | first = P. E. | title = A history of ultraviolet photobiology for humans, animals and microorganisms | journal = Photochemistry and Photobiology | volume = 76 | issue = 6 | pages = 561–579 | year = 2002 | url = http://www.bioone.org/doi/abs/10.1562/0031-8655%282002%29076%3C0561%3AAHOUPF%3E2.0.CO%3B2 | doi =10.1562/0031-8655(2002)076<0561:AHOUPF>2.0.CO;2 | pmid = 12511035 | lang = en }}</ref>
Вакуумното ултравиолетово излъчване (с дължина на вълната под 200
== Ултравиолетов спектър ==
Ред 70:
|}
Във [[фотолитография]]та и [[лазер]]ната техника терминът '''дълбоки ултравиолетови''' или '''DUV''' се отнася за лъчения с дължина под 300
== Източници на ултравиолетово излъчване ==
=== Естествени източници ===
[[Слънце]]то излъчва в ултравиолетовия спектър в UVA, UVB и UVC диапазоните, но [[озонов слой|озоновият слой]] пропуска в [[Земна атмосфера|земната атмосфера]] едва 1-3% от това излъчване.<ref name="NASA">{{cite web | url = http://www.nas.nasa.gov/About/Education/Ozone/ozonelayer.html | title = Ozone layer | accessdate = 23 септември 2007 | lang = en}}</ref> UVB и UVC излъчването участва в химичните реакции, довели до образуването на самия озонов слой, но 98,7 % от ултравиолетовата радиация, достигаща до повърхността на Земята е в UVA диапазона. Сравнени със Слънцето, особено горещите [[Звезда|звезди]] излъчват и относително повече ултравиолетови лъчи. Например най-масивната известна към 2010 година звезда [[R136a1]] има топлинна енергия от 4,57
=== Лампи за черна светлина ===
{{основна|Черна светлина}}
Лампите за черна светлина излъчват предимно дълги ултравиолетови вълни и много малко количество видима светлина. Те се появяват в началото на XX век, като първите разновидности са обикновени [[Лампа с нажежаема жичка|крушки с нажежаема жичка]], но със специално стъкло с [[никелов оксид]] ([[стъкло на Ууд]]), което почти не пропуска видима светлина с дължина на вълната над 400
По-късно се появяват [[луминесцентна лампа|луминесцентни лампи]], при които излъчването на ултравиолетови вълни се постига чрез подбор на луминесциращото вещество. За излъчване с максимална интензивност при дължина на вълната 368-371
За генериране на ултравиолетово излъчване могат да се използват и [[светодиод]]и, макар че те рядко се използват за дължини на вълната под 365
=== Лазери ===
Ред 89:
== Поглъщане ==
Обикновеното [[стъкло]] е полупрозрачно за ''UVA'' и непрозрачно за по-късите вълни, докато [[кварцово стъкло|кварцовото стъкло]], в зависимост от качеството, може да бъде прозрачно дори за вакуумните дължини на вълната. През обикновеното прозоречно стъкло преминава около 90 % от светлината над 350
Началото на вакуумния диапазон, 200
Крайните ултравиолетови вълни се характеризират с промяна във физиката на взаимодействието им с [[вещество]]то: вълните, по-дълги от около 30
== Видимост на животни и предмети ==
|