Улуг Бег: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без   интервал
м без   интервал
Ред 27:
Младият владетел се опитва да превърне Самарканд в голям интелектуален център. През [[1417]] – [[1420]] строи [[мадраса]] и кани множество мюсюлмански астрономи и математици да се учат там. Най-известният ученик на Улуг Бег е [[Гият ал-Каши]].
 
Специалните интереси на Улуг Бег са концентрирани в астрономията и през [[1428]] той строи огромна [[обсерватория]], наречена [[Гурхани Зидж]], подобна на по-късната [[Ураниборг]] на [[Тихо Брахе]]. Тъй като не разполага с [[телескоп]], той увеличава точността си като увеличава дължината на своя [[секстант]]. [[Секстант Фахри|Секстантът Фахри]] има радиус около 36&nbsp; [[м]] и ъглова разделителна способност от 180". С него през [[1437]] той съставя ''[[Зиджи Султани]]'' от 994 [[звезда|звезди]], обикновено считан за най-добрият звезден каталог между тези на [[Птолемей]] и [[Брахе]]. Сериозните грешки, които открива в [[араби|арабските]] звездни каталози го подтикват да определи наново положението на 992 неподвижни звезди, към които добавя 27 звезди от каталога на [[Абд Ал-Рахман Ал Суфи|Ал Суфи]] от [[964]] година, които са твърде на юг, за да бъдат наблюдавани от Самарканд. Този каталог, първият оригинален след [[Птолемей]], става пособие по астрономия във всички европейски обсерватории<ref>[http://www.e-samarkand.narod.ru/News.files/090609.htm Международная конференция астрономов в Самарканде::: 615 лет Мирзо Улугбеку::: Обсерватория Улугбека в Самарканде]</ref> и през [[1665]] е издаден от [[Томас Хайд]] в [[Оксфорд]] (''Tabulae longitudinis et latitudinis stellarum fixarum ex observatione Ulugbeighi'').
 
През [[1437]] Улуг Бег определя дължината на [[звездна година|звездната година]] на 365,2570370...<sup>d</sup> = 365<sup>d</sup> 6<sup>h</sup> 10<sup>m</sup> 8<sup>s</sup> (грешка от +58<sup>s</sup>). В дългогодишните си измервания той използва [[гномон]], висок 50 м. Тази стойност е подобрена с 28<sup>s</sup> през [[1525]], 88 години по-късно, от [[Николай Коперник]], който се позовава на оценката на [[Табит ибн Кура]], който е точен до +2<sup>s</sup>.