ФК Астън Вила: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Актуализация и корекция
м без   интервал; козметични промени
Ред 45:
 
Астън Вила е един от най-старите и успешни футболни клубове в [[Англия]], ставайки 7 пъти [[шампион]] на страната в предишният формат на Премиършип (Първа дивизия) и печелейки 7 пъти [[ФА Къп|купата на Футболната асоциация]]. Вила са и един от петте английски отбора, които са ставали шампиони на [[Европа]], като печели КЕШ през [[1982]] г. Астън Вила са на седмо място във Вечната ранглиста на Висшата лига и на пето място по най-много спечелени големи трофеи от английски отбори, притежавайки 21 трофея в своята витрина.<ref>[http://www.krysstal.com/trophies.html Running Total of Trophies]</ref>
[[FileФайл:-2019-08-17 Enamel European cup Aston Villa football badge (1).jpg|мини|Емайлов плакет с европейската купа на Астън Вила от 1982 година.]]
== История ==
=== Основаване и ранни години (1874 – 1886) ===
Ред 92:
 
Вила стават един от основателите на Висшата лига през 1992 г., завършвайки като подгласници на Манчестър Юнайтед в първия ѝ сезон. През останалата част от деветдесетте години обаче Вила сменя трима различни мениджъри, което води до доста непоследователни изяви, въпреки че клубът печели две Купи на Лигата и редовно се класира за Купата на УЕФА. Вила достига финал за ФА Къп през 2000 г., но губи с 1 – 0 от [[ФК Челси|Челси]], в последния мач, които се играе на стария стадион [[Уембли (стадион)|Уембли]].<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/sport/football/fa_cup/756784.stm Chelsea claim FA Cup glory]</ref> Отново обаче изявите в Лигата са колебливи. Вила продължава да показва непостоянство под ръководството на няколко различни мениджъри, докато не се стига до обрат в ръководството на клуба през лятото на 2006 г. След 23 години като председател и най-голям акционер (приблизително 38%), Дъг Елис най-накрая продава своя дял в Астън Вила, поради влошено здраве и се оттегля от управлението. След много спекулации е обявено, че клубът е закупен от американския бизнесмен Ранди Лърнър, собственик на [[Национална футболна лига|NFL]] франчайза [[Кливланд Браунс]].<ref>[http://news.bbc.co.uk/sport2/hi/football/teams/a/aston_villa/5356730.stm Lerner set to complete Villa deal]</ref>
[[FileФайл:Aston Villa team vs FH August 2008.jpg|ляво|мини|Отборът през 2008 г.]]
Пристигането на новия собственик Лърнър и на мениджъра [[Мартин О'Нийл]] бележи началото на нов период на оптимизъм на Вила Парк. Настъпват радикални промени в целия клуб, включително нова емблема, нов спонсор на екипите и промени в отбора през лятото на 2007. Първият финал за голяма купа през ерата на Лърнър идва през 2010 г., когато Вила губят с 2 – 1 на финала за Купата на Лигата. Вила пътува и за втори път до Уембли през същия сезон, като губи с 3 – 0 от Челси в полуфинала за ФА Къп. Само пет дни преди откриването на сезон 2010/11, О'Нийл подава оставка като мениджър и след една година под ръководството на Жерар Улие, за мениджър е обявен Алекс Маклийш, предишен наставник на [[ФК Бирмингам Сити|Бирмингам Сити]], въпреки многобройните протести от страна на феновете срещу назначаването му. Това е исторически първият път, в който един мениджър е бил начело и на двата местни съперника.<ref>[http://news.bbc.co.uk/sport1/hi/football/13770519.stm Aston Villa appoint Alex McLeish as manager]</ref> Договорът на Маклийш е прекратен в края на сезон 2011/12 след като Вила завършва на 16-то място, а той е заменен от Пол Ламбърт. През февруари 2012 г., клубът обявява финансова загуба от 53,9 милиона британски паунда,<ref>[http://www.bbc.co.uk/sport/0/football/17197269 Aston Villa announce £53.9m loss for 2010 – 11 financial year]</ref> като Лърнър обявява клуба за продажба три месеца по-късно, с прогнозна стойност от 200 милиона паунда. Все още с Лърнър в управителния борд, през сезон 2014/15 Астън Вила вкарва само 12 гола в 25 мача в лигата, най-ниският показател в историята на Висшата лига, и Ламбърт е уволнен през февруари 2015 г. След него идва Тим Шерууд, който успява да измъкне клуба от изпадане, като същевременно го извежда до финал за ФА Къп през 2015, но и той е освободен от поста през сезон 2015/16, също както и неговият наследник Реми Гард, в кампанията, която завършва с изпадането на Вила от елита за първи път от 1987 г. насам. Немалка роля за този упадък има не само голямото текучество на мениджърския пост, но и непоследователното и масово привличане на множество играчи, които не вдигат впоследствие нивото на игра, а водят единствено до финансови загуби на клуба.
 
Ред 179:
* {{флагче|Англия|Англия}} [[Гордън Кауънс]]
 
|width="50"|&nbsp;
|valign="top"|
* {{флагче|Англия|Англия}} [[Дейвид Плат]]
Ред 197:
* {{флагче|Шотландия|Шотландия}} [[Анди Грей]]
 
|width="50"|&nbsp;
|valign="top"|
* {{флагче|Ирландия|Ирландия}} [[Пол Макграт]]
Ред 215:
* {{флагче|България|България}} [[Стилиян Петров]]
|}
[[FileФайл:-2019-08-17 Enamel Aston Villa football badge, European cup winners.JPG|мини|Емайлирана значка Астън Вила с щифт, посветена на спечелената Купа европейските шампиони през 1982 година.]]
[[FileФайл:Birmingham Walk of Stars Aston Villa.jpg|мини|Звезда на Алеята на звездите в Бирмингам за отбора на Астън Вила, който спечелва КЕШ и Суперкупата на Европа през 1982 г.]]
== Успехи ==
=== Международни ===