Фини прахови частици: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без   интервал
м без   интервал
Ред 1:
{{към пояснение|Прах|Прах (пояснение)}}
 
'''Фините прахови частици''' са част от [[Атмосферен прах|атмосферния прах]]. Актуалната дефиниция идва от въведения през 1987 година от [[Американска агенция за опазване на околната среда|Американската агенция за опазване на околната среда]] национален стандарт за качеството на въздуха ({{lang|en|National Air Quality Standard}}) относно праховите частици ({{lang|en|'''P'''articulate '''M'''atter}}, '''PM''') (означаван като PM-Standard)<ref>James H. Vincent: ''Aerosol Sampling – Science, Standards, Instrumentation and Applications''. John Wiley & Sons, Chichester, ISBN 978-0-470-02725-7, S. 321.</ref>. Първоначалната дефиниция за фини прахови частици се базира на [[Конвенцията от Йоханесбург]] от 1959 година и приема за гранична стойност диаметър на частиците 5&nbsp; [[микрометър|µm]].<ref>Markus Mattenklott, Norbert Höfert: ''Stäube an Arbeitsplätzen und in der Umwelt – Vergleich der Begriffsbestimmungen.'' In: ''[[Gefahrstoffe – Reinhaltung der Luft|Gefahrstoffe – Reinhalt. Luft]].'' 69, Nr. 4, 2009, {{ISSN|0949 – 8036}}, S. 127 – 129.</ref>
 
Фините прахови частици са микроскопични твърди или течни вещества, суспендирани в земната атмосфера. Източниците на прахови частици могат да бъдат естествени (които се срещат в природата) или изкуствени.
Ред 10:
В първата версия на американския стандарт се дефинира PM<sub>10</sub>, който от 2005 година е определен за гранична стойност и в ЕС.
 
През 1997 година американският стандарт е допълнен с PM<sub>2,5</sub>, който отговаря на финия прах, проникващ в алвеолите на белите дробове. Освен това съществува и дефиниция за ултрафин прах (UP или съответно UFP, „'''Ултрафин прах'''“), 100&nbsp; nm (0,1&nbsp; µm).
 
Наред със стандарта за размера на частиците, фините прахови частици могат да се разделят в зависимост от вида си, произхода и други критерии.
Ред 26:
Другите фини прахови частици са отговорни за засилването на алергиите, [[асма]]тични пристъпи, дихателни смущения, рак на белия дроб, както и увеличен риск от възпаление на средното ухо при децата <ref>[http://www.welt.de/wissenschaft/article96820/Luftverschmutzung_verursacht_Mittelohrentzuendung_bei_Kindern.html welt.de]</ref>. Освен това се предполага, че те имат въздействие върху заболяванията на сърцето и кръвообръщението (например сърдечен инфаркт). Степента на въздействието на частиците върху дихателните пътища зависи, наред с токсичността на частиците като например [[олово]], [[ванадий]], [[берилий]], [[алуминий]], [[живак]], въглеводородни съединения, и от големината на частиците: колкото по-малки са частиците, толкова по-дълбоко проникват те в белите дробове на човека. Такива частици могат да бъдат многократно по-вредни от обикновения цигарен дим или обикновен въглероден диоксид и други парникови газове.
 
Финият прах с размер PM<sub>10</sub> достига частично дробовете, тъй като филтрирането от страна на носовата кухина не е достатъчно за частици с размер под 10 микрона. Но по този начин ултрафини частици с размери под 0,1&nbsp; µm достигат до алвеолите на белите дробове и се отстраняват от там много бавно или не се отстраняват.
 
== Източници на прах ==
Ред 57:
Италиански учени от Националния институт за изследване на рака от Милано извършват през 2004 година сравнение на натоварването с фини прахови частици между лек автомобил с дизелов двигател с намалена емисия в режим на празен ход и пушенето на цигари.
 
При експеримента учените използват един гараж с обем 60 m³, в който първоначално работи в продължение на половин час при затворени врати и прозорци (с няколко малки вентилационни отвора) лек автомобил Форд Мондео турбодизел с екодвигател на празен ход. При това се измерва нивото на фини прахови частици в момента на работа и след това. След измерването гаража е вентилиран основно в продължение на четири часа и експеримента е повторен с три цигари, които са изгорени в продължение на 30 минути. Количеството измерени фини прахови частици при експеримента с лека кола са в границите на 36&nbsp; (PM<sub>10</sub>), 28&nbsp; (PM<sub>2.5</sub>), и 14&nbsp; (PM<sub>1</sub>) µg/m³, а при експеримента с цигарите – в границите на 343&nbsp; (PM<sub>10</sub>), 319&nbsp; (PM<sub>2.5</sub>), и 168&nbsp; (PM<sub>1</sub>) µg/m³. Това изследване според заключението на учените доказва на първо място многократно по-голямото замърсяване в затворени помещения с фини прахови частици вследствие пушенето на цигари, както и продължителното задържане на тези частици в помещението след спирането на пушенето (часове след спиране на експеримента). Авторите показват, че при друг двигател, който не е с намалена емисия, стойностите са сравними с експеримента с цигарите.<ref>{{Literatur | Autor=Invernizzi, Giovanni, et al. | Titel=Particulate matter from tobacco versus diesel car exhaust: an educational perspective | Sammelwerk=Tobacco Control | Band=Volume 13 | Nummer=3 | Jahr=2004 | Seiten=219 – 221 | DOI=10.1136/tc.2003.005975 | PMC=1747905}}</ref>
 
== Вижте също ==