Франсоа-Анри дьо Монморанси-Бутвил, херцог дьо Люксамбур: Разлика между версии

Люксамбур е роден в [[Париж]] шест месеца след екзекуцията на баща му за участие в дуел и убийството на неговия противник.<ref>''Dictionnaire de l'histoire de France'', sous la direction de Jean-François Sirinelli, Paris 2006, p. 559</ref> Подобна съдба има и негов братовчед, управител на Лангедок, заради държавна измяна. Отгледан е от леля си, заедно с нейния собствен син, бъдещия принц дьо Конде. От ранно детство малкият Франсоа боготвори братовчед си. „По нрав херцог дьо Люксамбур напомнял малко на Конде, чийто ученик бил: пламенен гений, бързина при действие, зорък поглед, ученолюбив дух, макар и щедър и непостоянен…“ – пише за него Волтер.<ref>Франсоа Волтер, ''Векът на Луи ХІV'', София 2015, т. 1, с. 206</ref> По-късно той следва Конде в неговата борба срещу [[кардинал]] [[Мазарини]] (т.нар. [[Фронда]]) и в изгнаничеството му при испанците от 1652 до 1659 г. Заедно се връщат след [[Пиренейски договор|Пиренейския договор]] и получават опрощение от [[Луи XIV]]. По време на [[Деволюционна война|Деволюционната война]] участието на Люксамбур е скромно като заместник командващ на Конде при лесното и кратко завладяване на [[Франш-Конте]] (1668).

През последвалия мирен период обаче Люксамбур спечелва доверието на [[Франсоа Мишел Льо Телие дьо Лувоа|Лувоа]] и през 1672 г. е назначен за един от главнокомандващите на войските, които настъпват срещу Нидерландия (Нидерландската война). Когато основните френски сили се оттеглят през 1673 г., той поема командата на останалите, като извършва прословутото отстъпление от [[Утрехт]] в [[Маастрихт]] с 20&nbsp; 000 души срещу 70&nbsp; 000 противници. Смъртта на [[Тюрен]] и оттеглянето на Конде (все през 1675 г.) отварят пътя на Люксамбур към най-високите военни постове и още през същата година той е произведен в чин маршал. След слабо представяне на рейнския фронт през 1676 г. следват нови успехи в Нидерландия – превземането на Валансиен през 1677<ref>Arthur Hassall, ''Louis XIV and the Zenith of the French Monarchy'', London 1902, p. 189</ref> и победата над [[Уилям III]], щатхаутер на Обединените провинции при [[Монс]] през 1678 г.<ref>Stephen Baxter, ''William III'', London 1966, p. 157 претендира, че всъщност победата е за съюзниците.</ref> Тази битка послужва за неговото доказване като способен военачалник.<ref>''Dictionnaire de l'histoire de France'', p. 559</ref>

През 1692 г., докато Луи ХІV и [[Себастиан дьо Вобан|маршал Вобан]] обсаждат [[Намюр]], Люксамбур застава с 80 хил. души срещу Уилям ІІІ, за да не може да я прекъсне. На 3 август след брилянтна измама съюзниците изненадват френската армия спяща и подготвят пълното ѝ поражение. Маршалът с невероятна бързина оттегля по-голямата част от армията си на ново бойно поле, вдъхва кураж на войниците си и извоюва победата. Така протича известната битка при [[Щайнкирк (битка)|Щайнкирк]]. На следващата 1693 г. се стига до нова голяма битка, този път при [[Неервинден (битка)|Неервинден]], близо до [[Брюксел]]. Този път французите изненадват противниците си, сред които има цяла френска бригада от избягали [[хугеноти]] след отмяната на [[Нантски едикт|Нантския едикт]]. Френските командири се надпреварват в проявите на кураж и изобретателност, дори и младият херцог дьо Шартър, бъдещият [[Филип II Орлеански|Филип ІІ Орлеански]]. В разгара на битката маршалът е спасен от собствения си син, който поема куршум с гърдите си. Загиват 20 000 души – 8000 от страна на Франция и 1000 от страна на съюзниците. Много историци смятат тази последна победа за най-значителния успех на Люксамбур. След нeя той е наречен „тапицер на [[Света Богородица (Париж)|Парижката Св. Богородица]]“,<ref>Волтер, ''Векът на Луи ХІV'', т. 1, с. 212</ref> тъй като успява да отнесе толкова много пленени знамена в прочутата църква, че с тях е могъл да я покрие напълно отвътре.

Всички тези победи се посрещат с възторг както от [[Двор и церемониал по времето на Луи XIV|двора във]] [[Версай]], така и от обикновеното население. Те са славни, но недостатъчни, защото не успяват да сломят духа на победения противник. Упоритият Уилям ІІІ все така стои стабилно на бойното поле и всеки път извежда силите си в строй и без паника. През 1694 г. Люксамбур е бездеен в Нидерландия, което е последната му кампания. Смъртта му в началото на 1695 г. е посрещната с облекчение от Луи XIV, който гледа на него с все по-голямо подозрение, спомняйки си, че и Конде е имал същата слава точно преди да се разбунтува срещу него по време на Фрондата.