Разлика между версии на „Потребител:Ikonact/Карти на Западните покрайнини“

м
 
==Българските територии в Беломорска Тракия==
[[File:Map of Bulgaria after Treaty of Neuilly-sur-Seine Western Thrace-bg.svg|thumb|Карта на земите в Беломорска Тракия, присъединени към Кралство Гърция]]
 
'''Цариградски договор за мир между царство България и Османската империя от 1913 година:'''
:''... (границата) следва точно старата турско-българска граница до Балабанбаши, на запад от Тунджа и на север от село Дервишка могила. Новата гранична линия се разделя от старата граница в околностите на Балабанбаши и слиза по права линия към Дермендере. Точката, където новата граница се разделя от старата, се намира на два километра разстояние от църквата на село Дервишка могила. Границата, като оставя село Дервишка могила в отоманска територия, следва течението на Дермендере до село Българско Лефке и оставя това село в българска територия. От източните и южните покрайнини на Българско Лефке граничната линия напуска течението на Дермен дере и се отправя на запад, оставя в отоманска територия селата Турско Лефке и Димитри кьой и следвайки водоразделната линия между Буюк дере и Демирхан дере (кота 241), достига до най-северната точка на лакътя, образуван на север от реката Марица, на изток от Мустафапаша. Тази част от лакътя се намира на три километра и половина от източния вход на моста на Мустафапаша. Границата следва западната част на завоя на Марица до воденицата и оттам по права линия, доближавайки се до Чермендере, достига на север железопътния мост (Чермен дере е реката, която се влива в Марица на 3 километра на запад от село Чермен). И след това, като заобикаля Чермен на север, отива до Тази Тепеси. Границата оставя Чермен на Турция и като следва течението на Чермен дере и пресича железопътната линия на северозапад от Чермен, тя следва пак същата река и се възкачва да Таз Тепеси (кота 613). Точката, където Чермен дере пресича железопътната линия на северозапад от Чермен, се намира на едно разстояние от 5 километра от центъра на село Чермен и на 3 200 метра от западния изход на моста Мустафапаша. Границата оставя в отоманска територия най-високата точка на Тази Teпеси и от тази точка следва вододелната линия между Арда и Марица, като минава през селата Яйладжик и Гюлджюк (Гьолджюк), които остават в отоманска територия. От Гюлджюк границата минава през кота 449 и след това слиза към Арда по южното направление, почти в права линия. Тази права линия минава на около един километър на запад от селото Бекташли, което остава в отоманска територия. Граничната линия, след като достигне до котата 367 до Арда, следва на изток по десния бряг на тази река и достига до воденицата, разположена на един километър на юг от Синджирли; от тази воденица тя следва вододелната линия, която се намира на изток от село Гайдохор, минава на един километър на изток от село Гайдохор и като оставя село Драбишна на България, минавайки на един километър на изток от това село, слиза на Атерен дере на един километър южно от това село, оттам отива в югозападно направление по най-късия път до извора на притока, който тече между селата Акaлан и Къликли кьой, следва талвега на тези води и слиза до реката Казълдели дере. От гореказания приток границата, като оставя Гьокче бунар на България, взема течението Къзълдели дере и оттам, следвайки телвега на притока, който се отделя към юг в една точка, която се намира на четири километра на юг от Мандрица и на 3 километра на изток от Сованлики Бала, отива до извора на същия приток; границата слиза след това по най-късия път до извора на Мандра дере; следва телвега на Мандра дере, като започва от извора му, и достига до Марица на запад от Мандра. В тази област селото Кранту остава на българска територия, а селата Баш клисе, Ахран бунар и Мандра припадат към Турция. От тази точка границата следва телвега на Марица до точката, където тази река се разделя на два ръкава, на 3 километра и половина на юг от селото Калдикрос; оттам тя следва телвега на десния ръкав, който минава недалеч от Фереджик и достига до Егейско море. В тази област блатата Аксу, както и езерата Кенели гьол и Казикли гьол остават в Турция, а езерата Тузлагьол и Дранагьол ще бъдат присъединени към България.''
 
'''Нашата интерпретация:'''
 
На изток до Тунджа границата следва трасето на съвременната българо-турска граница. От там продължава на запад до връх Казармата (532,6 м), разположен югозападно от село Планиново (Балабанбаши), като следва границата на Източна Румелия, определена от Берлинския договор.
 
== Източници ==