Франция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
изтрита страница
м без   интервал
Ред 102:
[[Файл:Louis XIV of France being crowned by victory after the 1673 Siege of Maastricht by Pierre Mignard.jpg|мини|250п|Луи XIV]]
 
Под влиянието на Германия във Франция навлиза протестантството. Френските протестанти се наричат ''[[хугеноти]]'', последователи на учението на [[Жан Калвин]]. Те са по-крайни от лутераните, които преобладават в Германия и предпочитат църковен ред, при който има повече демокрация и по-малка дистанция между висшите длъжности и вярващите. [[Протестантство]]то се разпространява от 20-те години на XVI век, въпреки ожесточените опити на Франсоа I и Анри II да го ограничат. Обхваща периферни провинции като Нормандия, Бретан, Гюйен, [[Лангедок]], Прованс и Дофине. [[Хугеноти]]те имат свои замъци, цели райони са под контрола им и притежават значителна военна сила. След седем религиозни войни, (първата от 1562 – 1563 г., последната от 1579 – 1580 г.) хугенотите са смазани. Един от най-кървавите погроми над тях е [[Вартоломеева нощ|Вартоломеевата нощ]]. На [[24 август]], деня на Свети Вартоломей, католиците изненадващо нападат протестантите и избиват около 3  000 от тях, включително водача им [[Гаспар дьо Колини]].
 
През 1610 г. [[Луи XIII]] става крал, но поради крехката си възраст страната бива управлявана от [[регент]]и. Най-значимият му пръв министър е кардинал [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|Ришельо]], който управлява от 1624 до 1642 г., въпреки обтегнатите отношения с краля. Вътрешната политика на кардинала поставя основите на френския [[абсолютизъм]]. Той продължава тенденцията за централизиране на властта, лишаване на [[аристокрация]]та от нейната автономност, ограничаване силата на [[парламент]]ите. Всички въстания срещу него са смазани с твърда ръка. [[Луи XIV]], син на предишния крал, наследява властта на 5 години (през 1643 г.). На 18-годишна възраст, когато поема властта, той ликвидира поста пръв министър и го слива с кралската институция. Създаден е Върховен съвет, където участват министрите на войната, на финансите и на външните работи. Именно благодарение на финансовия министър [[Жан-Батист Колбер]] френската икономика става една от най-силните в Европа чрез прилагането на т.нар. [[меркантилизъм]]. Армията е увеличена до близо 350 000 души. Започват дълги и изтощителни войни, повечето от които не дават значителен резултат. [[Луи XV]], дошъл на власт през 1715 г., продължава курса на абсолютизма, но безотговорното му управление показва много от недостатъците на този тип управление.
Ред 115:
Франция изживява период на подем. Издаден е Граждански кодекс, в който са систематизирани всички закони от римско време дотогава. Този период ще остане в историята преди всичко с френските завоевания. Въпреки че през [[1802]] г. Франция и Англия сключват [[Амиенски договор|договор в Амиен]], на следващата година войната между тях се подновява. Образувана е [[Война на Третата коалиция|нова антифренска коалиция]], в която влизат [[Русия]], [[Прусия]], Англия и Австрия. Наполеон се опитва да нахлуе в Англия с морски десант, но е победен в битката при [[Трафалгар]] на 21 октомври 1805 г. Обаче успява да победи прусите при [[Улм]] и австрийците и руснаците при [[Аустерлиц]] през същата година На другата година той побеждава [[Прусия]] при [[Йена (град)|Йена]] и [[Ауерщед]], като влиза в [[Берлин]]. Кампанията му срещу тях трае едва няколко седмици. Това позволява да се създаде [[Рейнски съюз]] на мястото на [[Свещена Римска империя]]. През същата година Наполеон налага [[континентална блокада]] на Англия с цел тя да капитулира, но планът му не успява. През [[1807]] г. побеждава [[Русия]] при [[Ейлау]] благодарение на своя пълководец [[Жоашен Мюра|Мюра]], който успява да доведе резерви. Двете страни сключват [[Тилзитски мир|Тилзитски договор]], с който Русия се присъединява към континенталната блокада, освен това е създадено [[Варшавско херцогство]].
 
През 1808 г. е покорена [[Испания]]. Опитът да бъде завладяна [[Португалия]] обаче се оказва неуспешен. Периодът 1808 – 1812 г. се оказва златен за Наполеоновата империя, въпреки че се води партизанска война срещу него в Испания, Германия и Тирол. В Сицилия управлява Мюра, единият брат на Наполеон е крал на Испания, другият – на Вестфалското кралство. През 1812 г. Наполеон решава да предприеме поход в Русия. Той мисли, че Русия не изпълнява задълженията си от договора. Ето защо начело на 600  000 армия, наречена [[Великата армия]], нахлува в Русия на 24 юни. Руският главнокомандващ [[Михаил Кутузов]] предприема тактика на организирано отстъпление и избягва генерално сражение, а земята пред французите се подпалва, за да не могат те да взимат припаси от местното население. При решителната битка при [[Бородино]] (септември [[1812]] г.), без да претърпи големи загуби, руската армия се оттегля. Наполеон влиза в Москва. Напразно той чака пратеници от [[Петербург]]. През декември той решава да се оттегли. При оттеглянето руснаците нападат постоянно и французите претърпяват големи загуби. В края на годината те вече са извън Русия. От 600  000 се завръщат едва 60  000 войници. Главна причина за загубата е както тактиката на руснаците, така и руският климат.
 
Образувана е [[Война на Шестата коалиция|нова антифренска коалиция]] този път и с участието на [[Швеция]]. Наполеон се опитва да спре съюзниците, но в [[битката при Лайпциг]] претърпява поражение. В същото време англичаните разбиват французите в Испания. Наполеон е принуден да абдикира през април [[1814]] г. Той е заточен на остров Елба. Свикан е [[Виенски конгрес]] през октомври и на 22 март следващата година Наполеон се завръща. Посрещнат е тържествено, но управлява [[Стоте дни|сто дни]]. През юни [[1815]] г. в [[Белгия]] успява да победи германската армия преди да се е съединила с английската и я обръща в отстъпление. След като е на път да постигне трудна победа и над англичаните в генералното сражение при [[Ватерло]], неочаквано е атакуван от германците, които успяват да се отдалечат достатъчно от преследващия ги френски корпус, да го заобиколят незабелязано и да се върнат на помощ на англичаните в решаващата [[Битка при Ватерло|битката при Ватерло]]. Наполеон претърпява поражение, отново абдикира и е заточен на остров [[Света Елена]], където след 6 години умира. Така приключва периода на Първата френска империя.
Ред 159:
Франция е разделена на 18 [[Региони на Франция|региона]], които от своя страна са подразделени на 101 [[Департаменти на Франция|департамента]]. Департаментите са номерирани според подредбата им по азбучен ред. Тези номера се използват също в пощенските кодове и номерацията на превозните средства. 13 от регионите се намират в метрополията, 1 обхваща о. [[Корсика]], а останалите 5 са задморски територии. Регионите не притежават юридическа [[автономия]], но имат някои административни права – могат да налагат собствени данъци и да водят собствен [[бюджет]].
 
Департаментите се подразделят на 342 окръга, които не са част от избирателната система на страната, а имат само административно значение. От своя страна окръзите се състоят от 4  035 кантона. Кантоните са разделени на 36  682 общини.
 
Регионите, департаментите и общините представляват териториални единици, а окръзите и кантоните административни единици.
Ред 246:
| Понеделникът след [[Великден]]<small><br /><br />(Великден е първата неделя след първото пълнолуние през пролетта)</small><br />
| Понеделник след [[Великден]]
| &nbsp;
|-
| [[1 май]]