Паспалово: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 43:
== История ==
През [[19 век]] Паспалово е [[Българи|българско]] село в Малкотърновска кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Паспалево (Paspalevo) е село в Бунархисарска каза със 100 домакинства и 485 жители [[българи]].{{Small|<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 40-41.</ref>}} Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 84 [[Българска екзархия|екзархийски]] български семейства или 357 души.{{Small|<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|ѣ}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|ѣ}}, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.]</ref>}}▼
Паспалово се е наричало по-рано Странгелово. Към него са дошли от селището в м. Мраморът и от разрушените от кърджалиите села Делиево и Сазара.
▲През [[19 век]] Паспалово е [[Българи|българско]] село в Малкотърновска кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според "[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]", издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Паспалево (Paspalevo) е село в Бунархисарска каза със 100 домакинства и 485 жители [[българи]].{{Small|<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 40-41.</ref>}}
На [[6 август]] [[1903]] г. в сражение при селото с [[Османска империя|османски]] потери е убит войводата [[Георги Кондолов]]. При потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 година Паспалово силно пострадва. Всичките 120 къщи са ограбени, а населението е избягало{{Small|<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451.</ref>}}. От селото след Преображенското въстание се изселват много българи.▼
Към 1903 г в с. Паспалово имало 170 само български къщи, църква „Св. Богородица”и начално училище. Местностите около селото били - Бурилковата воденица, Леденикът, Голямата могила, Малката могила, Тенкет рът, Радославовци и други.
▲На [[6 август]] [[1903]] г. в сражение при селото с [[Османска империя|османски]] потери е убит войводата [[Георги Кондолов]]. При потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 година Паспалово силно пострадва.
"По нареждане на Стоян Петров селяните от участъка му се събраха край Мегалово. Там се струпаха бежанците от Пенека, Маглаикьово, Паспалово, Цикнихор Планината се тресеше от топовни гърмежи, а селата - обхванати от пламъци. Плъзналата османска войска подложи всички села на грабеж и огън."<ref>{{Цитат книга|last=Орманджиев|first=Иван|title=неиздадени томове с записки на очевидци за Илинденско-Преображенското въстание 1903 г в Странджа|year=|month=|publisher=|location=|isbn=|pages=}}</ref>
Всичките 120 къщи са ограбени, а населението е избягало{{Small|<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451.</ref>}}. От селото след Преображенското въстание се изселват много българи.
Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 84 [[Българска екзархия|екзархийски]] български семейства или 357 души.{{Small|<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскит{{Уникод|ѣ}} българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукит{{Уникод|ѣ}}, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.]</ref>}}
По време на [[Балканска война|Балканската война]] 4 души от Паспалово се включват като доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].{{Small|<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 869.</ref>}}
| |||