Християнство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 37.143.208.173 (б.), към версия на 151.251.252.158
Етикет: Отмяна
м без   интервал; козметични промени
Ред 110:
 
[[Файл:Christ Carrying the Cross 1580.jpg|мини|195п|Иисус Христос ([[Ел Греко]])]]
Основното убеждение в християнството е вярата в Иисус като Божий Син и [[Месия]] (Христос). Наименованието „[[Месия]]“ произлиза от еврейската дума מָשִׁיחַ (машия), която означава „помазания“. Гръцкият превод на [[Месия]] е ''Χριστός''<ref>В Септуагинта, което е предхристиянският гръцки превод на еврейските свещени книги, ''χριστός'' означава някой, който е свещенодействено помазан. Сравни със съвременната гръцка дума за „помазан“ ''χρισμένος''. При написването на Новия завет на гръцки ''Χριστός'' е смисловоопределен превод на еврейската дума ''משיח'' (''mašīaḥ''), която е от глагола ''משח'' (''mashákh'') - „помазвам“. В този смисъл, българският смисловоопределен превод би бил „Помазаният“ или „Помазаникът“.</ref> и е първоизточникът на българската дума Христо&#768;сХристо̀с.
 
Християните вярват, че като [[Месия]] Иисус е помазан от Бог да бъде Спасител на човечеството. Поради това християните смятат, че с първото идване на Христос се изпълняват [[Месиански пророчества|месианските пророчества]] от [[Стар завет|Стария завет]]. Християнското схващане за [[Месия]] се различава значително от съвременното такова в [[юдаизъм|юдаизма]]. Основното християнско убеждение е, че чрез вярата и приемането на смъртта и възкресението на Иисус грешните хора могат да бъдат помирени с Бог. На тях е предложено спасение и обещание за вечен живот.
Ред 295:
След като английският крал [[Хенри VIII]] влиза в спор с римския епископ [[Климент VII]], той нарушава правилото за непогрешимостта на римския папа и поема управлението на английската църква. Правно отделянето става на 16 януари 1581 г.
 
==== Лутеранство ====
{{Основна|95 тезиса|Лутеранство}}
 
Ред 302:
Църквите, които попадат тук, се раждат като реакция спрямо протестантството и в този смисъл не принадлежат на онова протестантство, което от своя страна е реакционно спрямо римокатолицизма. Като такива могат да бъдат определени: Ученици на Христос, новоевангелисти, йеховисти, последователи на [[Църква на Исус Христос на светиите от последните дни]] и др.
 
Реставрационистите, които са исторически свързани с Протестантската реформация, не се описват като църкви, които реформират друга християнска църква, която съществува от времето на Иисус, а като обновяващи църквата, която (според тях) се е изгубила в определено историческо време. Реставрационистите включват вероизповеданието [[Църкви на Христос]] (с 2,6 милиона членове), [[Последователи на Христос]] (с 800&nbsp; 000 членове), Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, често наричани още мормони (13 милиона членове) и Свидетелите на Йехова (с 6,6 милиона члена). Въпреки че реставрационистите имат някои основни прилики, често техните доктрини се отличават значително една от друга.
 
Горните направления не са без изключения. Някои протестанти определят себе си просто като християни или новородени християни. Те стоят надалеч от от изповеданията на много от протестантските общности, възникнали по време на Реформацията, като назовават себе си „не-доминационни“. Често такива общности са основани от единични пастори и имат слаба връзка с историческите вероизповедания (баптисти, методисти, англикани и др.) Някои англикани биха се изненадали ако ги наречете протестанти; те настояват да бъдат възприемани като католици под името името „англо-католици“ И последно – няколко малки общества наричат себе си подобно на римо-католическата църква – като например старокатолиците, които обаче не се намират в общение с Рим.