Хугеноти: Разлика между версии

'''Хугенотите''' са [[Франция|френските]] [[Протестантство|протестанти]] в първите столетия след [[Реформация]]та, които са подложени на преследвания през XVI и XVII век.<ref>[https://www.britannica.com/topic/Huguenot www.britannica.com]</ref> Гоненията срещу хугенотите от [[Луи XIV (Франция)|Луи XIV]] стават причина за преселването на 250&nbsp; 000 хугеноти в съседните на Франция протестантски държави. След края на преследванията и с влизането в сила на френската конституция през 1791 се налага все повече названието протестанти. Понятието „хугеноти“ се използва за [[Калвинизъм|калвинистите]] по време на гоненията във Франция. Френските протестанти са малцинство в днешна [[Католицизъм|католическа]] Франция.

Най-масовото убийство на хугеноти остава в историята като клането от Вартоломеевата нощ, защото е извършено на деня на св. Вартоломей – 23/24 Август 1572. В Париж са убити около 3000 човека, а в цялата страна броят на жертвите е между 10&nbsp; 000 и 30&nbsp; 000.

Поради нарастващата вълна от изселници кралят въвежда емиграционна забрана. Въпреки това обаче в продължение на 15 години Франция е била напусната от около 250&nbsp; 000 души.

Хугенотите бежанци намират сигурност и в [[лутерани|лутеранските]] и реформираните държави в Германия и Скандинавия. 44&nbsp; 000 бежанци отиват в Германия и в частност в Прусия, където на 29 октомври 1685 хугенотите биват приети официално с едикта от Потсдам. Основани са няколко конгрегации в градове като Берлин, Стокхолм, Франфурт и Емден. Около 1700 голяма част от населението на Берлин е било от френски произход. Заселниците запазват френския език във всекидневната си употреба за близо век. Те започват да се сливат с немците като протест срещу окупацията на Прусия от [[Наполеон]] през 1806/07 г.