Преминаване на Западния отряд на Гурко през Стара планина: Разлика между версии

| описание= Генералгенерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]

| период= 13-[[25 декември]] 1877 г. /23 декември – [[4 януари]] [[1878]] г.

| командир1= [[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]

| сила1= [[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] [[Западен отряд (Гурко)]]

| сила2= [[Файл:Ottoman Flag.svg|ръб|22px]] [[Орханийска армия]]

'''Преминаването на Западния отряд на Гурко през Стара планина''' е част от заключителните действия на Действуващата [[Руска армия]] в [[Руско-турскататурска Освободителнавойна (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]].

Изхожда от основните идеи на Руския план за действие през заключителния етап на войната. Предвижда отхвърляне на [[Орханийска армия|Орханийската османска армия]] от проходите в Западна [[Стара планина]], чрез нанасяне на главен удар по левият и фланг. Задържане на главните ѝ сили на [[Арабаконак|Арабаконашката позиция]]. Създаванеи създаване на условия за нейният разгром в [[Софийското поле]]. Преминаването се осъществява независимо от тежките зимни условия.

Османските сили са оценени на 3 непълни [[Дивизия|дивизии]] (от 13 000 войника),офицери и войници с командир [[Шакир паша]]. Заели са изгодни укрепени позиции на подстъпите и билото на проходите.

Силите на [[Западен отряд на Гурко|Западния отряд]] с командир [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]] са разделени на 3 колони и 4 отряда:

* Главна колона –с командир генерал-лейтенант [[Василий Каталей]] (от 31 [[батальон]]абатальона, 16 [[ескадрон]]аескадрона и 44 [[оръдия]]). Нанася главният удар по направлението с.село [[Врачеш]] – с.село [[Чурек]].

* Дясна колона –с командир генерал-лейтенант [[Николай Веляминов]] (от 6 батальона, 16 ескадрона и 16 оръдия). Настъпва по направлението с.село [[Врачеш]] – връх [[Мургаш (връх)|Мургаш]] – с.село [[Желява]].

* Лява колона –с командир генерал-майор [[Виктор Дандевил]] (от 9 батальона, 6 ескадрона и 14 оръдия). Настъпва по направлението [[Етрополе]] – връх [[Баба (връх)|Баба]] – с.село [[Буново (Софийска област)|Буново]].

* Отряди под общото командване на генерал-лейтенант [[Николай Криденер]] (от 34.5 батальона, 15 ескадрона и 86 оръдия): с командири генерал-лейтенант [[Павел Шувалов]], [[Олденбургска династия|Олденбургския принц]], генерал-лейтенант [[Юрий Шилдер-Шулднер]] и генерал-майор [[Николай Брок]]. Задържат главните противникови сили на Арабаконашката позиция, с.село [[Литаково]] и [[Златишки проход|Златишкия проход]].

Започва със събиране на сведения от българското население за проходимостта на проходите на Западна Стара планина. Разкрити са възможностите за използуване на пътеките с.по направлението на селата Врачеш – с. Чурек, с. Врачеш – с. Желява. Българското население участва и в приспособяването на пътищата за движение на войскови части. На войниците са раздадени по един фунт сухари (за 6 дни) и тридневна дажба месо. Налице е недостиг на окопни инструменти и зимно облекло. Оръдията са разпределени по едно на рота, за да има възможност пренасянето им да става на ръце.

Преминаването на главната колона започва на 13/25 декември. Среща големи трудности на м.местността ''Драгунски бивак'', където наклона на стръмнината достига до 45 градуса. За изкачването на първото оръдие са необходими 15 часа. Нощува се на открито.

На 14/26 декември частите са затрупани от снежна буря. На 15/27 декември Лейбгвардейскилейбгвардейски Преображенски полк води бой при с.село [[Негушево]] и отхвърля противника към с. Ташкесен (дн.село [[Саранци|Ташкесен]]). 123-Сто двадесег и трети Козловския Пехотенпехотен полк овладява с.село [[Потоп (село)|Потоп]] и с. Елешница (дн.село [[Йорданкино|Елешница]]). IПърва Кавказка Казашкаказашка бригада (с командир полковник [[Иван Тутолмин]]) излиза на шосето за [[София]]. На 18/30 декември колоната се съсредоточава при с.село [[Яна (Област София)|Яна]].

С помощта на българското население лявата колона на 13/25 декември достига превала на планината. Оръдията са пренесени в демонтирано състояние. След разчистване пътя в снега (с дебелина 1,2 м.) се води бой на 14 декември при с.селата [[Буново (Софийска област)|Буново]] и с. [[Мирково]] (14/26 декември). Нощува се на открито.

Около 18:00 ч. на 17/29 декември след силна снежна буря на връх Баба, движението е преустановено и частите се връщат в Етрополе. От строя поради измръзване излизат 879 офицери и войници, които са (15 % от състава). Приютени са от българското население. На следващия ден, настъплението е подновено изненадващо за противника през Златишкия проход, който е преминат без усложнения.

Частите на дясната колона тръгват на 13/25 декември при проливен дъжд, преминал в снежна виелица. Нощува се на открито при – 15 градуса. На 15/27 декември е изкачен наклон от 35 градуса, като разглобените оръдия са пренасяни със скорост 160 м./ч. XVIIСедемнадесети Арахангелогородски Пехотенпехотен полк е настигнат от снежна буря и губи 200 войника от измръзване 200 войника.

Главните сили достигат връх Мургаш на 16/28 декември. След шеметно спускане към с.село Чурек, колоната достига сборния пункт при с.село Яна.

Въпреки изключително трудните зимни условия, ЗападенияЗападния отряд (Гурко) успешно преминава проходите в Западна Стара планина. Застрашава тилът на главните сили на Орханийската армия. Тя е принудена да се оттегли от [[Арабаконашки проход|Арабаконашкият проход]] без предварително подготвени позиции. Води [[Битка при Ташкесен|битката при Ташкесен]] за прикриване на отстъплението (на 19/31 декември). Създадени са условия за разгрома на Орханийската армия. Наи на 4 януари е [[Битка при София|освобождаваосвободена София]].

* Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 130, 132 – 133, 144 – 146.

* Генов Ц. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1978, с. 187 – 192.

* Сборник материалов по Руско-турецкой войне 1877 – 1878 г.г. на Балканском полуострове, Вып. 61, Санкт Петербург, 1907.