Якобинци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-fr}} => {{lang|fr}}
м без   интервал
Ред 9:
Партията на якобинците включвала дясно крило (наричано още [[монтаняри]]), с лидер Дантон, център начело с Робеспиер, и ляво крило (сформиращо клуба на [[корделиери]]те), начело с Марат.
 
Идвайки на власт в резултат от преврата от [[31 май]] – [[2 юни]] [[1793]] г., якобинците (предимно тези от центъра) установяват режим на революционно–демократична [[диктатура]], наречена впоследствие [[Якобинска диктатура]]. Още от първите месеци на [[1794]] г. сред якобинците се изостря вътрешната борба между отделните течения. Дантон и неговите привърженици (дантонистите) настояват за отслабване на режима на революционната диктатура. Срещу тях се изправят левите („крайните“) якобинци, които изискват по-нататъшно осъществяване на социално–икономическите мерки в интерес на най-бедните слоеве и дори усилване на революционния терор. Основното ядро якобинци се обединява около Робесприер. Робеспиеристите в яростната си борба срещу опозицията дори стигат до там, че през април–март 1794 г. екзекутират водачите на дантонистите и на левите. Но и това не предотвратило разкола сред якобинския блок и нарастването на недоволството срещу диктатурата. Докато най-накрая [[Термидориански преврат|Термидорианският преврат]] (27  – 28 юли 1794) слага край на властта на якобинците. На [[28 юли]] са гилотинирани Робеспиер, Сен-Жюст и най-близките им поддръжници, а в следващите дни и още много верни техни последователи.
 
През август-септември 1794 г. термидорианците на свой ред предприемат чистка сред якобинците и през ноември Конвентът постановява Якобинският клуб да бъде затворен.
Ред 19:
'''Руски якобинци''' се наричат привържениците на политическо-заговорническото направление в [[народничество|народническото движение]] през втората половина на 19 век. Въпреки господстващата в революционните среди вяра в победата на евентуална селска [[революция]], руските якобинци поставят под съмнение революционните способностите на селските маси и считат, че революцията трябва да започне с държавен преврат, осъществен от силите на организирано революционно малцинство, което, завземайки властта, да установи революционна диктатура и да наложи с декрети определени социални преобразувания. За разлика от френските якобинци, руските били социалисти–[[утопия|утописти]] и в организационно и идейно отношение били близки до френските бланкисти.
 
Първият манифест на руските якобинци – прокламацията на П.Г.Заичневский „Млада Русия“ – е създаден в началото на [[1870]]-те години в [[Цюрих]]. Швейцарският кръжок издавал списание „Набат“ и поддръжал връзки с полските, френските и балканските революционери. В края на [[1877]] г. в [[Швейцария]] било създадено дори „якобинско“ „Общество за народно освобождение“. Малки якобински групи съществували и на територията на самата [[Русия]]  – в [[Орел (град)|Орел]], [[Одеса]], [[Киев]] и [[Петербург]].
 
== Източници ==