Абсолютна нула: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 212.39.89.47 (б.), към версия на 77ip.70ip.102ip.183
Етикет: Отмяна
м без   интервал
Ред 1:
'''Абсолютна нула''' е най-ниската теоретично възможна [[температура]] по скалата на [[Келвин]], която едно тяло може да има. Това състояние се характеризира с нулева [[ентропия]] - спира движението на [[атом]]ите и [[молекула|молекулите]]. Абсолютната нула съответства на 0  [[Келвин|K]], −273,15[[градус Целзий|°C]] или −459,67[[Фаренхайт|°F]]. Счита се, че на практика е недостижима. Въпреки това в лабораторни условия са постигнати температури до около 0,000 001  K при които се проявяват квантовите ефекти като [[свръхпроводимост]] и [[свръхфлуидност]], а и въвеждането на петото [[агрегатно състояние]] наречено [[Бозе-Айнщайнова кондензация]].
 
Температури, които се се измерват спрямо абсолютната нула, се наричат абсолютни и се изразяват в келвини (K).При нея топлинното движение на градивните частици на веществото достига своя минимум, макар че то никога не спира напълно, заради [[Принцип на Хайзенберг|Принципа на Хайзенберг]]. Минималната температура на [[Космическо пространство|Космоса]] е около 2,725  K, което се дължи на [[реликтово излъчване|реликтовото излъчване]] във [[Вселена]]та.
 
Първият учен, който споменава възможността за ''абсолютен студ'' е [[Робърт Бойл]] през 1665 година. Идеята е доразвита от [[Гийом Амонтон]] и [[Йохан Хайнрих Ламберт]]. Около два века по-късно [[Уилям Томсън|лорд Келвин]] подхожда към идеята от съвсем нов ъгъл и през 1848 година въвежда абсолютната нула като независима от което и да е вещество и само на базата на [[термодинамика|термодинамичните закони]].