Уикипедия

Йосиф Сталин: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м без препр. към другоезична Уикипедия
м без   интервал
Ред 28:
== Биография ==
=== Ранни години ===
Иосеб Джугашвили е роден в [[Гори (Грузия)|Гори]] в [[Тифлиска губерния]] на [[Руска империя|Руската империя]]. Това вероятно става на [[18 декември]] (6 декември стар стил) [[1878]] година,<ref>{{cite journal | last = Китаев | first = И. | coauthors = Л. Мошков, А. Чернев | year = 1990 | title = Когда родился И. В. Сталин | journal = Известия ЦК КПСС | volume = 11 | url = http://www.hrono.ru/libris/stalin/16-17.php | lang = ru }}</ref> макар по-късно официалните му биографии да сочат за негова дата на раждане 21 декември 1879 година. И двамата му родители, Бесарион (1850&nbsp; – 1909) и Екатерина Джугашвили (1858&nbsp; – 1937),
{{Multiple image
| direction=horizontal
Ред 35:
| image2=Ekaterina Dzhugashvili.jpg
| width=120
| caption1=Бесарион Джугашвили <br>(1850&nbsp; – 1909)
| caption2=Екатерина Джугашвили <br>(1858&nbsp; – 1937)
}}
са деца на [[Крепостен селянин|крепостни селяни]]. През 60-те години баща му напуска родното си село и работи като [[обущар]] в [[Тбилиси|Тифлис]], а след това в новосъздадена обувна фабрика в Гори. Той се жени за [[Екатерина Геладзе]] и двамата имат три деца, но двамата по-големи братя на Иосеб умират още като деца.
Ред 54:
След като е изключен от семинарията, Джугашвили работи известно време като частен учител, като сред учениците му е неговият приятел от детинство и бъдещ революционер Симон Тер-Петросян, станал известен като [[Камо]]. В края на 1899 година постъпва на работа като технически сътрудник на Тифлиската физическа обсерватория.{{hrf|Семанов|1997|25}}
 
През 1900 година Иосеб Джугашвили за пръв път държи реч пред голямо събрание по време на първомайска демонстрация. През август участва в организирането на голяма стачка на железопътни работници, след която са арестувани няколкостотин души. За да избегне арест, в началото на 1901 година той напуска обсерваторията и започва да се укрива от властите.{{hrf|Семанов|1997|26&nbsp; – 27}} През следващите години, които прекарва в нелегалност, той използва различни псевдоними, като Бесошвили, Нижерадзе, Чижиков, Иванович, Коба, Сталин.
 
През септември 1901 година Джугашвили започва да издава нелегалния вестник „Бърдзола“, уводната статия в първия брой на който се смята за неговата първа публикация на политическа тема.{{hrf|Семанов|1997|28}} През следващите месеци той се мести често между различни градове в [[Задкавказие]]то, докато на 5 април 1902 година е арестуван в [[Батуми]]. Остава в затвора до ноември 1903 година, когато е изпратен на [[заточение]] в село [[Новая Уда]] в [[Иркутска губерния]]. Няколко седмици по-късно той се връща в Грузия.{{hrf|Рыбас|2010|11}}
Ред 65:
| width=150
| caption1=Йосиф Джугашвили през 1902 г.
| caption2=Екатерина Сванидзе (1885&nbsp; – 1907)
}}
[[Файл:Джугашвили Яков Иосифович.jpg|дясно|150п|мини|Яков Йосифович Джугашвили, 1941 г.]]
Докато Джугашвили е в затвора, [[Руска социалдемократическа работническа партия|Руската социалдемократическа работническа партия]] (РСДРП) се разцепва, като той остава лоялен към нейното радикално [[Болшевизъм|болшевишко]] крило, оглавявано от [[Владимир Илич Ленин]]. След бягството му от заточение по препоръка на [[Михаил Цхакая]] той става представител на кавказката организация на РСДРП при нейния регионален комитет в [[Кутаиси]].
 
На 16 юли 1904 година, макар и в нелегалност, Иосеб Джугашвили се венчава в тифлиската църква „Свети Давид“ за Екатерина Сванидзе (1885&nbsp; – 1907),{{hrf|Рыбас|2010|23}} дъщеря на дребен благородник и сестра на неговия приятел и съученик от семинарията [[Александър Сванидзе]]. В началото на 40-те години Александър Сванидзе, съпругата му и сестра му Мария ще бъдат убити, обвинени в шпионаж.
 
По време на [[Революция в Русия (1905)|Революцията]] от 1905&nbsp; – 1907 година Джугашвили участва активно в дейността на РСДРП в Задкавказието. През февруари 1905 година организира въоръжени отряди в [[Баку]], а през септември участва в опит за завземане на оръжейните складове в Кутаиси.{{hrf|Рыбас|2010|21&nbsp; – 28}} През декември участва в Първата конференция на РСДРП в [[Тампере|Тамерфорс]], където за пръв път се среща с Владимир Ленин. През април 1906 година е делегат на Четвъртия конгрес на РСДРП в [[Стокхолм]], като посещава и [[Копенхаген]], а година по-късно участва и в Петия конгрес в [[Лондон]]. През 1907&nbsp; – 1908 година е член на ръководството на организацията на РСДРП в Баку.
 
През март 1907 година се ражда първото дете на Иосеб Джугашвили, [[Яков Джугашвили]] (1907&nbsp; – 1943), който в началото на Втората световна война е пленен от германците и умира в плен. През декември същата година едва двадесет и двегодишна умира неговата съпруга, вероятно от туберкулоза или коремен тиф.
 
През лятото на 1907 година Джугашвили участва в организирането на ръководен от Камо [[Тифлиски банков обир|обир в Тифлис]] на пощенска кола, превозваща голямо количество държавни пари.{{hrf|Рыбас|2010|29}}<ref>{{cite book | last = Radzinsky | first = Edvard | year = 1997 | title = Stalin: The First In-depth Biography Based on Explosive New Documents from Russia’s Secret Archives | publisher = Anchor | pages = 61 | isbn = 0-385-47954-9 | lang = en }}</ref> На 25 март 1908 година той отново е арестуван в Баку и малко по-късно е изпратен на заточение в [[Солвичегодск]], [[Вологодска губерния]]. През 1910 година бяга от заточението и през следващите месеци неколкократно е залавян и отново бяга. От декември 1911 до февруари 1912 е заточен във [[Вологда]].
Ред 82:
[[Файл:Stalin's Mug Shot.jpg|мини|246п|Описание на Джугашвили в информационна карта на полицията, около 1911 г.]]
 
След бягството му от Вологда по предложение на живеещия в чужбина Владимир Ленин Джугашвили става член на Централния комитет на РСДРП и ръководител на Руското бюро на комитета. По това време започва трайно да използва псевдонима Сталин, с който остава известен до края на живота си.<ref>{{cite book | last = Похлёбкин | first = В. В | year = 1996 | title = Великий псевдоним | publisher = ЮДИТ, Алтай | location = Москва | pages = 158 | lang = ru }}</ref> Той се установява в столицата [[Санкт Петербург]], където организира издаването на първия масов партиен вестник&nbsp; – „[[Правда]]“. На 5 май 1912 година, денят, в който излиза първия брой на вестника, той е арестуван и изпратен в село [[Нарим]] в [[Томска губерния]]. Няколко месеца по-късно успява да се върне в Санкт Петербург, където, укривайки се от полицията, участва в предизборната кампания на болшевиките за проведените през ноември избори за Държавна дума.
 
В края на 1912 година Сталин на два пъти пътува до [[Австро-Унгария]], като се среща в [[Краков]] с Владимир Ленин. Второто му пътуване продължава и в началото на 1913 година, когато той посещава и [[Виена]]. Там той пише статията „Марксизмът и националният въпрос“, която става популярна в руските социалистически кръгове.<ref name="Чернобаев">{{cite | заглавие-част = Сталин Иосиф Виссарионович | фамилия = Чернобаев | име = А. А | заглавие = Политические деятели России 1917 г. Биографический словарь | място = Москва | издател = Большая Российская энциклопедия | дата = 1993 | език = ru | страница = 432}}</ref>
Ред 99:
| image2=Василий и Светлана с отцом.jpg
| width=200
| caption1=Надежда Алилуева (1901&nbsp; – 1932)
| caption2=Василий и Светлана с баща си, 1935 г.
}}
 
През април 1918 година, заедно с [[Кръстьо Раковски]] и [[Дмитрий Мануилски]], Сталин участва в преговорите в [[Курск]] за сключване на мир с [[Украинска народна република|Украинската народна република]], които се провалят с преврата на [[Павло Скоропадски]]. През пролетта на 1918 г. той се жени повторно. Негова жена става [[Надежда Алилуева]] (1901&nbsp; – 1932), дъщеря на активния болшевик Сергей Алилуев, в чийто дом Сталин живее непосредствено след връщането си от заточение. Двамата имат две деца&nbsp; – [[Василий Сталин]] (1921&nbsp; – 1962), който става генерал от авиацията, и [[Светлана Алилуева]] (1926&nbsp; – 2011), която през 60-те години емигрира в Съединените щати и пише известни мемоари.
 
През юни 1918 година, след началото на [[Гражданска война в Русия|Гражданската война]], Йосиф Сталин е изпратен като специален представител на правителството в град Царицин (по-късно Сталинград, днес [[Волгоград]]),<ref>{{cite | фамилия-част = Козлов | име-част = А | заглавие-част = Царицынский „опыт“ | url-част = http://scepsis.ru/library/id_492.html | фамилия = Поликарпов | име = В. В. (сост.) | заглавие = Историки отвечают на вопросы. Вып. 2 | място = Москва | издател = Моск. рабочий | дата = 1990 | език = ru | страница = 244&nbsp; – 253}}</ref> който има голямо стратегическо значение, тъй като осигурява връзката между основната територия на болшевиките на север и зърнопроизводителните южни части на страната.
 
В края на юли [[Донска армия|Донската армия]] на атамана [[Пьотр Краснов]] започва настъпление към Царицин и прекъсва връзките на града на север. Сталин предприема радикални действия, критикувани по-късно от Ленин, като арестува и разстрелва много от собствените си офицери, които смята за нелоялни.<ref>{{cite book | last = Волкогонов | first = Д. А | year = 1997 | title = Сталин. Политический портрет. В 2-х книгах. Кн.1 | location = Москва | pages = 91 | lang = ru }}</ref> Болшевишката [[Червена армия|Работническо-селска червена армия]] успява да спре настъплението и до началото на септември отблъсква противника до река [[Дон]].<ref>{{cite | фамилия-част = Азовцев | име-част = Н. А. | съавтори-част = С. Д. Гусаревич | заглавие-част = Царицынская оборона 1918&nbsp; – 19 | url-част = http://slovari.yandex.ru/dict/bse/article/00087/70100.htm?text=оборона%20царицына&stpar3=1.1 | заглавие = Большая советская энциклопедия | място = Москва | издател = Советская энциклопедия | дата = 1969&nbsp; – 1978 | език = ru }}</ref> През следващите седмици болшевиките консолидират силите си и отблъскват още едно настъпление в началото на есента. През този период Сталин работи в тясно сътрудничество с [[Климент Ворошилов]] и влиза в конфликт с Лев Троцки, обвинявайки го, че умишлено саботира военните действия но южния фронт.
[[Файл:Артём Сергеев.jpg|мини|200п|Артьом Сергеев, приемен син на Сталин, 1939 г.]]
[[Файл:Stamp Soviet Union 1954 CPA 1749.jpg|мини|200п|„Ленин провъзгласява съветската власт“ (със Сталин), Пощенска марка от 1954 г. Художник – Серов]]
Ред 129:
 
=== Начело на Съветския съюз ===
Сталин става ръководител на СССР след смъртта на Ленин през [[1924]] г. Благодарение на това, че останалите ръководители от т. нар. „Ленинска гвардия“ го смятат за посредствен човек, а следователно и лесно управляем, той успява да се наложи във властта, като отстранява последователно конкурентите си за поста Генерален секретар&nbsp; – първо Троцки, а впоследствие и останалите&nbsp; – Каменев, Зиновиев, Риков, [[Кръстю Раковски|Раковски]], Томски, [[Николай Бухарин|Бухарин]] и др.
 
Сталин се отказва от провалилата се теория за [[перманентна революция|перманентната революция]] на [[Лев Троцки]] и възприема тезата за победата на [[комунизъм|комунизма]] в една отделно взета страна. След „литературна дискусия с троцкизма“ (1924), на ХІІІ конгрес Троцки претърпява съкрушително поражение и е принуден да напусне поста Председател на революционния военен съвет. С постигането на целта блокът на Сталин със Зиновиев и Каменев се разпадна напълно. След 1924 г. Сталин започва атака срещу бившите си съюзници в Тройката. През 1925 г. висшите ръководни постове заемат:
Ред 157:
==== Жертвите на Сталиновия режим ====
{{основна|Ежовщина|ГУЛАГ}}
В годините преди [[Втора световна война|Втората световна война]] Сталин провежда [[Голямата чистка]] (1934&nbsp; – 1938 г.), жертва на която става висшето ръководство на [[ВКП (б)]], [[НКВД]] и [[Червена армия|Червената армия]]. В някои сталински списъци за репресии от 1937 г. срещу имената е записано: „троцкисти“, „десни“, „децисти“, „брандлеровци“, „меншевики“, „есери“. В следващите списъци „престъплението“ не се уточнява.
 
През [[1936]] г. се води съдебен процес, известен като „''процес на 16-те (Антисъветски обединен Троцкистко-Зиновиевски център)''“ или „''[[Първи московски процес]]''“. Основни обвиняеми са Григорий Зиновиев и Лев Каменев, заедно с Григорий Евдокимов, Вагаршак Тер-Ваганян, Сергей Мрачковски, Иван Смирнов, Ефим Дрейцер, Исаак Рейнхолд, Ричард Пикел, Едуард Холцман, Иван Бакаев; Илья-Давид Круглянски, Валентин Олберг, Конон Берман-Юрин, Александр Емел, Натан Лурие.
Ред 176:
За мащаба на политиката на терор и репресии срещу хората в СССР са показателни данните за заточените след световната война, независимо от стопанското разорение, разруха и десетките милиони човешки жертви. След смъртта на Сталин министърът на вътрешните работи С. Круглов докладва, че „изселниците“ и „спецпреселниците“ „за вечни времена“ в [[Сибир]] и [[Казахстан]] в съответствие с Указа на Президиума на Върховния съвет на СССР от 26 ноември 1948 г. са 2 572 829 души. В лагерите и затворите по същото време се намират около 4 000 000 души.<ref>Волкогонов, Дмитрий, Седемте вождове, том 1, с. 324, Издателство „Труд“, София, 1996 </ref>
 
Повечето историци приемат броя на жертвите на Сталиновото управление между 4 и 10 милиона души, без да се смята [[Голодомор|гладът в Украйна]],<ref>{{Cite journal|url=http://sovietinfo.tripod.com/WCR-German_Soviet.pdf|title=The Scale and Nature of German and Soviet Repression and Mass Killings, 1930&nbsp; – 45|author=Stephen Wheatcroft|year=1996|format=PDF|journal=Europe-Asia Studies|accessdate=28 декември 2008|ref=harv}} и {{Cite journal|journal=Soviet Studies|url=http://sovietinfo.tripod.com/WCR-Scale_Repression.pdf|title=More light on the scale of repression and excess mortality in the Soviet Union in the 1930s|format=PDF|author=Stephen Wheatcroft|year=1990|accessdate=28 декември 2008|ref=harv}}</ref> за който се спори дали е умишлено предизвикан<ref name="Ellman2005">{{Cite journal| doi = 10.1080/09668130500199392| last = Ellman| first = Michael|title = The Role of Leadership Perceptions and of Intent in the Soviet Famine of 1931&nbsp; – 1934|journal = Europe-Asia Studies|volume = 57|issue = 6|pages = 823&nbsp; – 41|publisher = Routledge|year = 2005|month = 09|url = http://www.paulbogdanor.com/left/soviet/famine/ellman.pdf|format = PDF|accessdate = 4 юли 2008| ref = harv}}</ref><ref>[[Norman Naimark|Naimark, Norman M.]] ''Stalin's Genocides (Human Rights and Crimes against Humanity).'' [[Princeton University Press]], 2010. pp. 134&nbsp; – 135. ISBN 0691147841</ref> или е бил непредвидено последствие от колективизацията.<ref name="davies-wheatcroft-2004">R. W. Davies, Stephen G. Wheatcroft: ''The Years of Hunger: Soviet Agriculture, 1931&nbsp; – 1933'', 2004 ISBN 0-333-31107-8</ref><ref>Andreev, EM, et al., ''Naselenie Sovetskogo Soiuza, 1922&nbsp; – 1991.'' Moscow, Nauka, 1993. ISBN 5-02-013479-1</ref>
[[Файл:Joseph Stalin and Georgi Dimitrov, 1936.jpg|мини|225п|Йосиф Сталин и [[Георги Димитров]], 1936 г.]]
 
Ред 184:
С това се слага края на независимата полска държава.
 
През зимата на 1939&nbsp; – 1940 г. Сталин осъществява агресия срещу [[Финландия]], наричана още [[Зимна война|Зимната война]].
 
Границата между Финландия и СССР е преместена на 80 км на запад. Именно слабото представяне на Червената армия във Финландската война ускорява дейността на хитлеристкото командване по разработване на плана „Барбароса“ за нападение над СССР. Същевременно Червената армия изостава сериозно и в използването на модерна техника.
Ред 190:
[[Файл:Northern europe november 1939.png|мини|ляво|250п|[[Северна Европа]], ноември 1939 г.:{{legend|#98c807|Неутрални страни}}{{legend|#636466|[[Трети Райх|Германия]] и анексирани територии}}{{legend|#d13814|[[СССР]]}}{{legend|#ef9421|Страни със съветски военни бази}}]]
 
[[Сталин]] получава множество директни предупреждения за готвеното германско нашествие спрямо [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] от съветски [[Агентура|агенти]] в [[Германия]], [[Япония]] и косвени предупреждения от [[Уинстън Чърчил|Чърчил]], но приема всичко това като заблуда на разузвавачите и дезинформация от страна на англичаните, с цел да го въвлекат в самоубийствена война срещу [[Германия]], тъй като му е известно че те постъпват по същия начин и с германците, предвид неговото собствено превъоръжаване което очаква да завърши към 1942&nbsp; – 43 г.
 
[[Сталин]] не желае да предизвиква по никакъв начин германците и не е убеден във възможността от германско нападение, защото смята, че това ще е самоубийство за Хитлер, а германската армия за неспособна да осъществи цялостна успешна военна кампания срещу [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] (в което в крайна сметка се оказва прав), и защото не открива убедителни доказателства, че германската армия действително се готви да воюва в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] през 1941 г. Например липсват всякакъв вид зимно оборудване, облекла, горива и оръжие, годни да се използват зимно време на съветска територия.
 
[[Никита Хрушчов]] разпространява клеветническия мит, че след бързите успехи на германците Сталин изпада в страхова депресия и напуска Кремъл, като на практика оставя армията без главнокомандващ и едва след като Политбюро решава да изпрати делегация начело с Молотов във вилата на диктатора, той намира сили да се обърне към съветския народ в началото на юли 1941 с призив за защита на Родината. Тази клевета се опровергава от записките в дневника, в който са записани приетите от Й. В. Сталин лица в периода 21.06&nbsp; – 28.06.1941 г. лица&nbsp; – видно е, че работният ден на Сталин на 22 юни започнал в 5,45 ч и до 16,45 ч той приел 29 души.<ref name="tetrad21-28,1941">Из тетради записи лиц, принятых И. В. Сталиными 21&nbsp; – 28 июня 1941 года[http://petrograd.biz/stalin/16-13.php] </ref> Сталин е избран за председател на Държавния комитет за отбрана, става и народен комисар на отбраната, както и върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Германското настъпление обаче е спряно едва през декември в предградията на [[Москва]], не без помощта на армейски генерал [[Георгий Жуков|Г. К. Жуков]] и логистичната подкрепа от страна на съюзниците САЩ и Великобритания.
 
На [[6 ноември]] [[1941]] г. Сталин се обръща към народа си само за втори път за 19-годишно управление (първият е на 2 юли същата година) и заявява, че от началото на войната с [[Националсоциалистическа Германия]] загубите на СССР (убити, изчезнали и ранени) са 1.75 млн., а на Германия са 4.5 млн., че [[САЩ]] са отпуснали на СССР заем от $1 млрд. в допълнение към доставките на танкове и самолети, и че СССР не цели да налага режима си в европейски държави, а само да ги освободи.<ref>[https://www.marxists.org/reference/archive/stalin/works/1941/11/06.htm www.marxists.org]</ref>
Ред 200:
През [[Великата отечествена война]] повечето съветски войници проявяват храброст и издръжливост, но липсата на адекватно техническо осигуряване причиняват смъртта на над 20 милиона военни и цивилни граждани на СССР. Част от военнослужещите и от населението в окупираните от германците райони преминава на страната на окупатора, за което цели народности ([[чеченци]], [[кримски татари]] и [[кримски българи]] и др.) са били репресирани и/или изселени, след като Съветската армия установява контрол над техните райони.
 
Сталин е обявен за [[маршал]] на СССР (1943), а на 27 юни 1945&nbsp; – и за [[генералисимус]]. Носител е на званието „Герой на Съветския съюз“, орден „Суворов“, орден „Победа“ (2 пъти).
 
[[Файл:Teheran conference-1943.jpg|мини|250п|„Тримата големи“&nbsp; – Йосиф Сталин, [[Франклин Делано Рузвелт]] и [[Уинстън Чърчил]] в [[Техеран]] през 1943]]
 
Чрез победата във Втората световна война СССР поставя край на „Хилядолетният райх“. След края на войната, с политическата подкрепа на САЩ и Великобритания, Сталин налага просъветски режими в съветската зона на Германия и източноевропейските държави попаднали в сферата на влияние на СССР. Разделението на сферите на влияние в [[Европа]] е договорено на среща между Йосиф Сталин, [[Франклин Рузвелт]] и [[Уинстън Чърчил]] на [[Ялтенска конференция|Ялтенската конференция]].
Ред 218:
Медицинската история и резултатите от аутопсията показват, че Сталин е имал няколко исхемични инсулти, които според президента на Световната федерация по неврология, довели не само до съдови когнитивни нарушения, но също и до прогресивно психическо заболяване.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://lgdata.s3-website-us-east-1.amazonaws.com/docs/28/124255/Hachinski_Vladimir.pdf | заглавие = Stalin’s last years: delusions or dementia? | език = en }}</ref>
 
Балсамираното тяло на Сталин е поставено в мавзолея на Ленин, който за времето от 1953 до 30 октомври 1961 година е наричан „Мавзолей на Ленин и Сталин“. XXII конгрес на партията решава, че „сериозните нарушения на Сталин... правят невъзможно оставянето на ковчега му в мавзолея“. В нощта на 31 октомври&nbsp; – 1 ноември 1961 г., тялото на Сталин е извадено от мавзолея и погребано в гробница, близо до стената на Кремъл.
 
== Известни цитати на Йосиф Сталин ==
* „Кадрите решават всичко“.
* „Смъртта на един е трагедия, а на милиони&nbsp; – статистика“.
* „Има човек&nbsp; – има проблем, няма човек&nbsp; – няма проблем“.
* „Не е важно как са гласували, а кой брои гласовете“.
* „Незаменими хора няма“.
* „Проверката е висша форма на доверие“.
* „Слънцето ще изгрее и на нашата улица“!
* „Аз вярвам само в едно единствено нещо&nbsp; – силата на човешката воля“.
 
== Източници ==
Ред 279:
{{Маршали на Съветския съюз}}
{{Руски владетели}}
{{Личности на годината на Тайм|27&nbsp; – 50}}
 
{{СОРТКАТ:Сталин, Йосиф}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Йосиф_Сталин“.