Детекторен радиоприемник: Разлика между версии

От значение е и дължината на антената когато е нужен силен сигнал от търсената радиостанция. С нарастване на дължината на вълната е необходима и по-дълга антена. Макар и да не е спазено това условие, не означава че антената ще бъде нефункционираща, но тя ще е неефективна при по-ниските честоти. При голяма антена от единичен проводник се използва основно електрическата компонента на радиовълната , докато при феритната антена или рамка, магнитната компонента на радиовълната. Често те се използват в комбинация. Въпреки че всеки дълъг проводник ще работи добре, то добрите антени се построяват с определена геометрия, така че тяхната насоченост и характеристики да са лесно предвидими. Ако дължината на вълната е съизмерима с околните обекти , може да повлияе на настройката при приемницидетекторни радиоприемници за високи честоти.

Важен елемент е заземяването. Повечето детекторни радиоприемници използват монополни антени, което значи че тяхното изходно напрежение зависи спрямо неутралната Земя. В случай че не е достъпна удобна точка за заземяване на устройството, то може да се използва втора антена или друг метален предмет изолиран от основната антена. Не е препоръчително да се ползва заземяване чрез нулевия и други проводници на електрическата мрежа. Това не само ще внесе вреден шум, но може да бъде и опасно при неизправна битова инсталация.

Детекторният радиоприемник по класическата схема може да преобразува основно [[Амплитудна модулация|амплитудно – модулирани радиосигнали]], като частен случай са амплитудните вариации възникващи в резултат на честотни промени както и хармоници на честотно модулираните сигнали FM. Резонансните вериги са чувствителни както на амплитудни така и на честотни промени при достатъчно голям интензитет. Класическият радиоприемник работи основно на средни и къси вълни с амплитудна модулация. За по-високи честоти, индуктивността се преизчислява към доста по- ниска стойност. Приемането на честотно модулирани сигнали е изключително трудно тъй като еквивалентната разлика поради промяната в честотата на страничната лента е много малка в сравнение с нормален АМ сигнал. Често е под прага на чувствителност на слушалките и диода, поради това че голяма част от изходното напрежение е постоянно.

Възможно е и благодарение на постигането на офсет (наклонената част на характеристиката)област от основната честота) чрез т.н. метод – откриване на наклон), при който честотната модулация се преобразува до амплитудна.<ref>[http://kom.aau.dk/group/05gr506/report/node30.html Slope detection is a method of FM-demodulation which converts the FM into AM]</ref> За приемането на УКВ сигнали за индуктивността се избират ниски стойности и обикновено намотките са без феритно ядро. Недостатък при този метод е ограничен изходен сигнал зависещ от мощността на предавателя и нелинейната характеристика на трептящия кръг. Поради тази причина няма как да приемаме станции от целия радио ефир.

Друго по- практическо приложение е в измервателните уреди за стоящи вълни (SWR). Това измерване се извършва с цел да се избегне образуването на стоящи радиовълни във захранващите и фидерни кабелни линии, които може да претоварят предавателя или да влошат сигнала. При такива измервателни радиоприемници изходният сигнал често е само резултантно напрежение, докато реалната информация все още може да е кодирана.