Шърли Беси: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без   интервал
Редакция без резюме
Ред 53:
Беси започва живот като данъчен емигрант през 1968, и не ѝ е разрешено да се върне на Албиона близо две години. През 1968 г., на фестивала в Сан Ремо, Италия, тя изпълнява ''La Vita'', италианска песен на Бруно Канфора и Антонио Амури, с текст пренаписан на английски от Норман Нюъл специално за случая. Нейната версия на песента с припев на италиански става хит в Топ 40 на италианската класация, и Беси записва още няколко песни на италиански, някои от които се появяват на италиански албум, наречен ''La vita'' (1968). (По-късно, Нюъл пише английски текстове за останалата част от ''La vita'', и резултатът е ''This Is My Life''). Но британските ѝ продажби продължават да страдат.
 
[[Файл:TV-opnamen van Engelse zangeres Shirley Bassey, Bestanddeelnr 924-1642.jpg|мини|ляво|На концерт на 11 януари 1971 г.]]
Триумфалното завръщане на Беси на Острова се случва през 1970, което води до един от най-успешните периоди в кариерата ѝ. През същата година тя се завръща в родината си, счупвайки рекорда за брой изпълнения в нощния клуб „Ток ъф дъ Таун“. Също през тази година тя пуска на пазара албума ''Something'', в който използва нов стил, преход от традиционния поп към по-съвременни песни и аранжименти (сингълът със същото име е по-успешен в британските класации, отколкото оригиналната Бийтълсова песен – единственият творец, който постига това), но Беси никога не изменя напълно на силата си – стандартите, шоу песните, и т.нар. факелни песни. ''Something'' е хит в американския Топ 10 на класацията за Адълт Кънтемпъръри. Други сингли от периода включват хита в първата десятка ''Never Never Never'', поангличена версия на италианската ''Grande grande grande'', която стига Топ 10 в американската класация за Адълт Кънтемпъръри, британския Топ 10 и номер едно в Австралия и ЮАР. Успехът на ''Something'' (сингъл №4, албум №5) ражда серия от успешни албуми на лейбъла ЮА, включително ''Something Else'' (1971), ''And I Love You So'' (1972), ''I Capricorn'' (1972), ''Never Never Never'' (1973), ''Good, Bad but Beautiful'' (1975), ''Love, Life and Feelings'' (1976), ''You Take My Heart Away'' (1977) и ''Yesterdays'' (1978). Бърнард Игнър пише и прави дует с Беси за песента ''Davy'' от албума ''Nobody Does It Like Me'' (1974). В допълнение, две от по-ранните плочи на Беси влизат в класациите; това са ''And We Were Lovers'' (1967, преиздадена като ''Big Spender'') и ''Let's Face the Music'' (1962, преиздадена като ''What Now My Love''). Два сборни диска, ''The Shirley Bassey Singles Album'' (1975) и ''25th Anniversary Album'' (1978) влизат в първата тройка на Великобритания: ''The Shirley Bassey Singles Album'' е най-високо класиращият се албум, номер две, и носещ ѝ златен статут, а ''25th Anniversary Album'' става платинен.
 
[[Файл:Shirley Bassey à Munster ( Allemagne ) début des années 70.jpeg|мини|220п|На концерт в Западна Германия през 1973 г.]]
В междината от 1970 до 1979, г. Беси има 18 хит албума в Британската класация за албуми. Нейният албум от 1978 ''The Magic Is You'' включва портрет от фотографа Франческо Скавуло. През 1973 г. концертите ѝ в [[Карнеги Хол]] в [[Ню Йорк]] са записани и издадени като двузаписен сет, ''Shirley Bassey: Live at Carnegie Hall''. Този албум и мнозинството от записите ѝ от този период са ремастерирани и издадени на компактдиск от Ий Ем Ай и Би Джи Оу Рекърдс. През 1971 г. записва темата на Диамантите са вечни. Записът е включен в новогодишното тържество на Сидни, Австралия, през 2007 г.
 
Беси е субект на ''This Is Your Life'' два пъти: през ноември 1972 г., когато е изненадана от Иймън Андрюс на летище Хийтроу, и през януари 1993 г., когато Майкъл Аспъл я изненадва на биса в разпродаден концерт в [[Роял Албърт Хол]].
Line 73 ⟶ 75:
 
=== От 2000 до сега: Последни работи и бъдещи проекти ===
[[Файл:Shirley Elton Sting Debbie Gaga Bruce.jpg|мини|260п|Отляво надясно: [[Стинг]], [[Деби Хари]], [[Лейди Гага]], [[Елтън Джон]], Шърли Беси и [[Брус Спрингстийн]] в [[Карнеги Хол]] през 2010 г.]]
През 2001 г. Беси е водещият творец в празненството по случай 80-ия рожден ден на Херцога на Единбург. На [[3 юни]] [[2002]] г. Шърли Беси е сред отбран състав на творци, включващ Елтън Джон, Пол Макартни, Куин, Корс, Ани Ленъкс, Ерик Клептън, Тони Бенет, Клиф Ричард, Джо Кокър, Род Стюарт, Рики Мартин, Фил Колинс и Том Джоунс, които изпълняват на 50-ия юбилей на Кралицата в двореца Бъкингам. После, през 2003 г., Беси празнува 50 години в шоу бизнеса, издавайки компактдиска ''Thank You for the Years'', попадайки в Топ 20 на албумите. Гала благотворителен търг на сценичните ѝ костюми в Кристис, ''Дейм Шърли Беси: 50 години на блестящи рокли'', събира 250 000 паунда за стипендията „Дейм Шърли Беси“ към Кралския уелски колеж по музикално и драматично изкуство и Апела на детската болница „Ноев ковчег“. Беси изпълнява на Кралското вариететно изпълнение през 2005 г., представяйки новата си песен ''The Living Tree''.
 
Line 169 ⟶ 172:
* The Book of Golden Discs – 2nd Edition – ISBN 0-214-20512-6
* The Guinness Book Of 500 Number One Hits – ISBN 0-85112-250-7
 
== Източници ==
<references />
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|Shirley Bassey}}
* [http://www.dameshirleybassey.com/ Официална страница] {{икона|en}}
 
== Източници ==
<references />
 
{{Нормативен контрол}}