Бездомното куче: Разлика между версии

 

Куросава възлага допълнителните снимки на своя главен асистент-режисьор Иноширо Хонда. Режисьорът използва във филма почти целия подготвен от Хонда снимачен материал на руините от следвоенен Токио. Поради това ''Бездомното куче'' е посочен като най-достоверния продукт на Куросава, разкрил картината на Япония след загубата от [[Втора световна война|войната]].{{hrf|Куросава|280 – 281}}

 

Повечето лица от актьорския екип са познати на японския автор и той няма трудности да се сработи с тях. Единствено проблеми му създава Кеико Аваджи – шестнадесетгодишна танцьорка от една група на „Шочику“. Ролята ѝ на Харуми Намики е първото участие на Аваджи в киното. Куросава определя младото момиче като „глезла“, която насила докарват на снимачната площадка. Тя отказва да се слуша наставленията на режисьора и прави точно обратно на казаното ѝ – когато трябва да се разплаче се разсмива и т.н. С течение на времето обаче капризната танцьорка се сближава с екипа. На тръгване тя се разплаква.{{hrf|Куросава|281}}