Висок (котловина): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишен празен ред; козметични промени |
|||
Ред 1:
{{друго значение|котловината|селото в България|Висок (село)}}
'''
== География ==
Западната част на областта е вододелът между Топлодолска и Църновръшка река, а южната – планината Видлич и вододелът между Градашничка река и Калугерски поток.<ref>[http://digitalna.nb.rs/wb/NBS/Zavicajne_zbirke/Narodna_biblioteka_Pirot/Zbirka_knjiga_Narodne_biblioteke_u_Pirotu/NBPI_knjige_067#page/6/mode/1up Видановић, Гаврило-Сазда. Висок – привредно-геогафска испитивања, Београд 1955, с. 1.]</ref>
Котловината се разделя на две части '''Горни''' и '''Долни
== История ==
В Поменик на [[Зографски манастир|Зографския манастир]] в [[Света гора]] от [[16 век|16]] – [[17 век]] "мѣсто
[[Феликс Каниц]] посещава района след разделянето му през 1878 година между [[Княжество България]] и [[Кралство Сърбия]]. Той приема, че река Височица е част от [[Темщица|Темска]] и описва жителите му по следния начин:{{цитат|Хората по горното течение на Темска живеят умерено. Малкото животновъдство и градинка задоволяват скромните потребности на тези истински балканджии. Няколко пъти досега съм се спирал на интелекта на тези твърде силни във физическо отношение българи. И те, както източните им съседи в Софийското поле, са малко образовани, живеят в пълна изолираност... Това обяснява пълната пасивност на голямата, чисто българска област по река Темска по време на победите, които сърбите извоюваха през юли 1876 г. при близката Бабина глава и [[Нишава]].<ref>Каниц, Феликс. Дунавска България и Балканът. Историко-географско-етнографски проучвания от 1860-1879 г., Второ преработено издание, ІІ том, София, б.г., с. 307.</ref>|}}
Ред 17:
Селата в Долни Висок, на северозапад по течението на Височица днес имат сръбско население.
== Културни забележителности ==
В района на Висока има няколко забележителни български църкви и манастири. Най-известната църква е „Св.Архангел Михаил“ в село [[Болев дол]], за която се предполага, че е построена на мястото на съществувала по-ранна църква от X-XI век.<ref>Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.39</ref> Църквата има красиви стенописи - на източната и южната стена изследователите са намерили три слоя, за които има основания да се смята, че датират от XVII-XIX век.<ref>Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.39</ref>
Други такива църкви са „Св.Панталеймон“ в село [[Сенокос (община Цариброд)|Сенокос]] и „Св.Георги“ в [[Славиня]], и двете строени преди Освобождението и пазещи интересни и ценни икони и богослужебни книги<ref>Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.40</ref>, както и „Св.Богородица“ в [[Каменица (община Цариброд)|Каменица]], опожарена от турците след потушаването на [[Чипровско въстание|Чипровското въстание]], защото в нея се укривали бежанци от Чипровци.<ref>Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN:978-954-91977-2-3, стр.41</ref>
| |||