Нектанеб II: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност|фараон}}
[[Файл:Head of Nectanebo II-MBA Lyon H1701-IMG 0202.jpg|мини|200п|Нектанеб II]]
'''Нектанеб II''' или '''Нектанебид II''' (Nakhthorheb, др. ег. Senedjemibra Setepeninhur) е трети и последен [[фараон]] от [[Тридесета династия на Древен Египет]]. Той е последния фараон с египетски произход. Управлявал през 360 – 343/2 г. пр.н.е. В края на управлението му Египет отново пада под персийска власт.
 
Ред 5:
 
== Управление ==
В стремежа си да привлече одобрението и поддръжката на влиятелната жреческа каста, а от там и да предотврати нови бунтове на местното египетско население, Нектанеб II отменя данъчните реформи на Тах, връща собствеността на храмовете и облагодетелства жреците. Намалените, в резултат на това данъчни постъпления, стават причина фараона значително да съкрати военните разходи. След бягството на Тах при персите, походът в Сирия е прекратен и голяма част от наемническите гръцки войски са разпуснати.
 
В стремежа си да привлече одобрението и поддръжката на влиятелната жреческа каста, а от там и да предотврати нови бунтове на местното египетско население, Нектанеб II отменя данъчните реформи на Тах, връща собствеността на храмовете и облагодетелства жреците. Намалените, в резултат на това данъчни постъпления, стават причина фараона значително да съкрати военните разходи. След бягството на Тах при персите, походът в Сирия е прекратен и голяма част от наемническите гръцки войски са разпуснати.
 
Управлението на Нектанеб II било характерно с неговите опити да задоволи финансовите интереси на жречеството, за да поддържа мира вътре в Египет, както и с нуждата да набави необходимите средства, с които да привлече достатъчно военна подкрепа за защита на границите от персийските нападения. През 351/350 г. пр.н.е. походът на персийския цар [[Артаксеркс III]] срещу Египет търпи провал. В отговор на неговата агресия Нектанеб II поддържа въстанието на [[финикийци]]те през 346/4 г. пр.н.е.
Line 13 ⟶ 12:
След като на Артаксеркс III се удало да потуши размириците в неговите владения, той привлякъл гръцки наемници и започнал своя втори поход срещу Египет през 343-2 г. пр.н.е., който се увенчал с успех. Армията на персите далеч превъзхождала тази на египетския фараон по численост – Артаксеркс имал на своя страна 300 хиляди пехотинци, включително 10 хил. гърци, както и 30 хилядна конница, докато Нектанеб II разполагал с 60 хил. египтяни, 20 хил. либийци и също толкова гръцки наемници. През зимата на 343 г. пр.н.е. египетската армия претърпяла поражение при Пелузий, Делтата била окупирана от врага, а Нектанеб се оттеглил в [[Мемфис]]. Пред настъплението на персийската армия на юг през 342 г. пр.н.е., фараонът бил принуден да избяга в Горен Египет и след това в [[Нубия]] през 341 г. пр.н.е., след като цялата страна попаднала за втори път под властта на Персийската империя.
 
Не е известна съдбата на НектанебоНектанеб II след 341 г. пр.н.е. В [[Александрия (роман)|„Александрия]], антична героично-историческа фантастична [[повест]] за живота и победите на [[Александър Македонски]], е споменато че Нектанебо потърсил убежище при македонския цар [[Филип II (Македония)|Филип II]], дегизиран като египетски маг. С измама той успял да прелъсти царица [[Олимпия (македонска царица)|Олимпия]], която забременяла от него и родила Александър, бъдещия завоевател. Този апокрифен разказ не почива на реални доказателства и е бил съчинен, за да легитимира властта на Александър, който претендирал, че е божествен син на [[Амон]] и наследник на древните египетски фараони.
 
== Източници ==