Димитър Икономов (Ботев четник): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м тип=личност;; форматиране: 4x тире, 9 интервала, заглавие-стил (ползвайки Advisor)
Редакция без резюме
Ред 1:
{{към пояснение|Димитър Икономов|Димитър Икономов|тип=личност}}
{{Личност|революционер
{{Биография инфо
| име = Димитър Икономов
| портрет = Dimitar Ikonomov.jpg
Ред 6:
| роден-място = [[Троян]], днес [[България]]
| починал-място = [[Варна]], [[България]]
| още = {{Депутат-България|у=1|1в=1|4о=1|}}
| още=
{{Депутат-България|у=1|1в=1|4о=1|}}
}}
[[Файл:DimitarIkonomov.jpeg|мини|ляво|Паметник в родния Троян]]
 
'''Димитър Христов Икономов''' е български революционер, участник в [[Ботевата чета]], народен представител.
Line 17 ⟶ 15:
 
Между 1863 г. и 1867 г. е учител в [[Оряхово]], където оглавява борбата срещу гръцкия владика и участва в създаването на таен революционен комитет. След неуспешен заговор за пренасяне на оръжие в България е заловен, но успява да се спаси отново в Румъния. Заминава за Белград и се включва във [[Български легии в Белград|Втората българска легия]]. След разформироването на Легията през 1868 г. се завръща в Румъния. Установява връзка с българските емигранти в Букурещ. Живее първо в Зимнич, а после – в Турну Мъгуреле. През 1874 г. се заселва в гр. [[Александрия (Румъния)|Александрия]] и отваря хлебарница, която става средище на българските емигранти. Включва се в [[Български революционен централен комитет|БРЦК]] и е негов деен член.
 
Член е на революционния комитет в Александрия, Румъния и негов делегат в събранието на 10 август 1875 г. на БРЦК. На историческото събрание през септември, на което се взема решение за сформиране на чета, която под предводителството на Панайот Хитов да окаже помощ на участниците в [[Априлско въстание|Априлското въстание]], Димитър Икономов дава идеята за превземането на парахода [[Радецки (кораб)|„Радецки“]].
[[Файл:DimitarIkonomov.jpeg|мини|ляво|Паметник в родния Троян]]
 
На 16 май 1876 г. отплава от румънския бряг при Гюргево заедно с Ботевата чета, на чийто щаб е член. След смъртта на войводата група от 20 четника се отделя под водачеството на Димитър Икономов. След няколко сражения и предателства оцелелите въстаници са заловени край с. [[Литаково]] и отведени в [[Орхание]], а оттам в Софийския затвор. Осъдени са на смърт чрез обесване. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор в окови. Заточен на о. [[Родос]], откъдето е освободен след подписването на Санстефанския мирен договор.
 
Line 25 ⟶ 22:
 
За него Георги Стойчев от Трявна, близък другар от хъшовския живот, пише:
:{{цитат|''„Той беше цял философ. Дрехи, ядене, разходки-нищо не го интересуваше. Единственият негов идеал беше освобождението на България. Гдето идеше, с който се събереше, това говореше. С една реч, той беше примерен патриот”''.}}
{{commonscat|Dimitar Ikonomov}}
:''„Той беше цял философ. Дрехи, ядене, разходки-нищо не го интересуваше. Единственият негов идеал беше освобождението на България. Гдето идеше, с който се събереше, това говореше. С една реч, той беше примерен патриот”''.
 
== Външни източници ==
* [http://lichnosti.troyanmuseum.com/dikonomov/dikonomov.html Димитър Икономов – кратка биография]
 
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Икономов, Димитър}}
[[Категория:Български революционери]]