Нектанеб II: Разлика между версии

След като на Артаксеркс III се удало да потуши размириците в неговите владения, той привлякъл гръцки наемници и започнал своя втори поход срещу Египет през 343-/2 г. пр.н.е., който се увенчал с успех. Армията на персите далеч превъзхождала тази на египетския фараон по численост – Артаксеркс имал на своя страна 300 хиляди пехотинци, включително 10 хил. гърци, както и 30 хилядна конница, докато Нектанеб II разполагал с 60 хил. египтяни, 20 хил. либийци и също толкова гръцки наемници. През зимата на 343 г. пр.н.е. египетската армия претърпяла поражение при Пелузий, Делтата била окупирана от врага, а Нектанеб се оттеглил в [[Мемфис]]. Пред настъплението на персийската армия на юг през 342 г. пр.н.е., фараонът бил принуден да избяга в Горен Египет и след това в [[Нубия]] през 341 г. пр.н.е., след като цялата страна попаднала за втори път под властта на Персийската империя.

Не е известна съдбата на Нектанеб II след 341 г. пр.н.е. В [[Александрия (роман)|„Александрия„Александрия”]]“, антична героично-историческа фантастична [[повест]] за живота и победите на [[Александър Македонски]], е споменато че Нектанебо потърсил убежище при македонския цар [[Филип II (Македония)|Филип II]], дегизиран като египетски маг. С измама той успял да прелъсти царица [[Олимпия (македонска царица)|Олимпия]], която забременяла от него и родила Александър, бъдещия завоевател. Този апокрифен разказ не почива на реални доказателства и е бил съчинен, за да легитимира властта на Александър, който претендирал, че е божествен син на [[Амон]] и наследник на древните египетски фараони.