Антиох III: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 31:
[[Файл:AntiochosIII.JPG|мини|ляво|190п|Монета с изображението на Антиох III]]
 
Въпреки проточилите се преговори конфликтът между Рим и Антиох е неизбежен. В 192 г. пр.н.е. започва [[Римско-сирийска война]], след като селевкидската армия, ръководена лично от цар Антиох Велики, дебаркира в [[Тесалия]], централна Гърция, но там се натъква на изпратените от римският сенат [[легион]]и. Въпреки първоначалния успех и подкрепата от страна на [[Беотия|беотийците]] и [[Етолийски съюз|Етолийския съюз]], през 191 г. пр.н.е. Антиох търпи поражение от римляните [[Битка при Термопилите (191 пр.н.е.)|при Термопилите]] и е принуден да отстъпи в Мала Азия. Там, през 190 г. пр.н.е. е разгромен повторно в [[Битка при Магнезия|битката при Магнезия]], [[Лидия]], с помощта на [[Пергам|Пергамското царство]]. Тази загуба принуждава Антиох да приеме мирните условия на противника – съгласно [[Договор от Апамея|мира от Апамея]] (188 г. пр.н.е.) селевкидският цар се отказва от всички територии в Мала Азия на северозапад от планината [[Тавър]], разпуска бойните слонове и част от армията си, дава синовете си като заложници в Рим и се задължава да изплаща огромни суми (15 хил. [[Талант (единица)|таланта]]) на Рим и съюзниците му като обезщетение за войната.
 
Поражението във войната с Рим ознаменува залеза на Селевкидското царство, което се превръща във второстепенна държава. През 187 г. пр.н.е. Антиох III е убит в Елимаида от местни жители при ограбването на храм на бог [[Ел (бог)|Ел]] от неговата армия. Наследен е от сина си [[Селевк IV Филопатор]].