Уикипедия

Битка при Елена: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 19:
| сила2 = [[Файл:Ottoman Flag.svg|ръб|22px]] 19 000 офицери и войници и 39 оръдия
| жертви1 = 1862 убити и ранени офицери и войници
| жертви2 = 4000 убити офицери и войници<ref name="цачевски">{{cite book | last = Цачевски | first = ВенелинВ | authorlink = Ц. | year = 2013 | title = Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-260-6 | pages = 27}}</ref>
}}
{{Руско-турска война от 1877-1878}}
Ред 26:
 
== Първо освобождение на Елена ==
В началото на военните действия в Руско-турската война (1877 – 1878), [[Преден отряд|Предният Рускируски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко]] овладява град [[Битка при Търново (1877)|Търново]]. Подготвяйки се за преминаване през Стара планина предприема действия за осигуряване на фланговете на своя отряд. На 30 юни 1877 г. с кавалерийски подразделения заема слабо охранявания от османските сили град [[Елена]].
 
== Битка при Елена на 22 ноември 1877 г. ==
Ред 33:
Частите на Сюлейман паша от 19 000 офицери и войници и 39 оръдия действат с главните си сили от 31 табора от изток срещу Елена. Шест табора нанасят удар от юг срещу десният фланг на руската позиция при [[Твърдишки проход|Твърдишкия проход]].
 
Силите на [[Еленски отряд|Еленския Рускируски отряд]] от 5 000 офицери и войници и 28 оръдия, с командир генерал-майор Павел Домбровски са разположени в три групи. Главните сили заемат позиция източно от Елена три успоредни линии по направление махала Чомаковци – село [[Разпоповци]]. Втората група прикрива Твърдишкия проход и прохода Железни врата. При махала Йовковци е изградена резервна позиция. Руското командване, известено за намеренията на противника, подготвя резерви, които могат да пристигнат при Елена от 6 – 10 часа до две денонощия след поискването им, но е изненадано от османското настъпление.
 
Османската атака започва в 8:15 часа на 22 ноември 1877 г. при съотношение на силите 4:1. Около 10:00 часа изтласканите руски части се изтеглят на последната отбранителна линия. Контраатакуват командната височина на десния фланг, но поради липса на резерви не успяват да задържат постигнатия успех. Към 15:00 часа противникът обхваща главната руска позиция и приближава града. В 15:30 часа генерал-майор Павел Домбровски нарежда изтегляне към манастира „Свети Никола“. С армията тръгва и българското население. Османското настъпление е спряно от 26-та пехотна дивизия с командир генерал-лейтенант [[Едуард Делингсхаузен]] на резервната позиция при махала Йовковци. Турски загуби: неизвестни. Руски загуби са 1862 убити и ранени и 11 изоставени оръдия.
 
==Боевете при селата Миндя и Златарица==
На 23 ноември руските войски заемат отбранителна позиция при село Йовковци. Руският щаб се установява в [[Капиновски манастир|Капиновския манастир]] „Свети Никола“. Намиращият се в село [[Златарица]] 42-ри Якутски пехотен полк получава заповед да се оттегли към с.село [[Къпиново (област Велико Търново)|Къпиново]] в резерв на Йовковската позиция. По този начин е дадена възможност на османските войски да заемат село Златарица и техният път към [[Търново]] е открит. На разстоянието от 25-ет [[Верста|версти]] до старата столица има малки незначителни руски обозни части в село [[Мерданя]]. При една настойчивост от страна на турското командване, османските войски имат шанс да превземат Търново, откъдето да последва удар в тила на Шипченските позиции и деблокиране на Плевен.
 
Руското командване вижда заплахата и привлича всички възможни сили за отблъскване на противника. С ускорен марш при изключително тежки условия, непрестанен дъжд и [[суграшица]], за едно денонощие 1-ва бригада от 26-та пехотна дивизия в състав от 101-ви Пермски и 102-ри Вятски пехотни полкове с командир генерал-майор [[Николай Малахов]], се придвижват по направлението село [[Камен (област Велико Търново)|Чаиркьой]] - [[Стражица]] - [[Джулюница (област Велико Търново)|Джулюница]] - [[Козаревец (област Велико Търново)|Козаревец]] - [[Шереметя]] и блокират подстъпите на към Търново. Героичният поход е с дължина над 50 [[Верста|версти]]. На другия ден, 24 ноември, под общото командване на генерал-майор Николай Малахов, 101-ви Пермски, 102-ри Вятски пехотни полкове и 13-ти Нарвски хусарски полк с обща численост 5000 офицери и войници, атакуват 12-хилядния отряд на противника в района на селата [[Миндя]] и [[Златарица]]. В 18:00 ч. турците са отбити и фронтът е заздравен.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Битка_при_Елена“.