|
[[Файл:Boris Yeltsin with Bill Clinton-1.jpg|мини|[[Борис Елцин]] и [[Бил Клинтън]] се забавляват на шега, въпреки езиковите си различия.]]
{{източници}}
'''Вицът''' представлява кратка история с [[хумор]]истична насоченост, която можетможе да бъде използвана в различни ситуации като средство за социализация или начин за привличане на вниманието и забавляване на по-големи групи от хора.
'''Вицът''' е показване на хумор, в който думите се използват в специфична и добре дефинирана наративна структура, за да накара хората да се смеят и не е предназначена да бъде възприемана сериозно. Той приема формата на история, обикновено с диалог, и завършва с ударна линия. Именно в линията на удара аудиторията осъзнава, че историята съдържа второ, противоречиво значение. Това може да стане чрез игра на думи или друга игра с думи като ирония, логическа несъвместимост, глупост или други средства. Лингвистът Робърт Хетцрон предлага дефиницията:
{{quote|'''''Вицът''' е кратък хумористичен текст на устна литература, в който забавлението завършва в последното изречение, наречено „punchline”…„punchline“… Всъщност основното условие е напрежението да достигне най-високото си ниво в самия край. Не трябва да се добавя никакво продължаване на напрежението. Що се отнася до това, че е „устно“, вярно е, че шегите могат да се появят отпечатани, но при по-нататъшно прехвърляне няма задължение да се възпроизвежда текстът дословно, както в случая с поезията.''<ref>{{cite journal|date=1991|title=On the structure of punchlines|journal=Humor: International Journal of Humor Research|volume=4|issue=1|doi=10.1515/humr.1991.4.1.61|ref=harv|last1=Hetzron|first1=Robert|page=65 – 66}}</ref>}}
Вицът има дълга история, като е трудно с точност да се определи времето на възникване, тъй като има много малко документи, доказващи появата на първите шеги, в началото разпространявани само от уста на уста.
== Източници ==
<references/>
{{мъниче}}
|
