Коаксиален кабел: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Далекосъобщения, ползвайки HotCat |
м излишен празен ред; козметични промени |
||
Ред 1:
[[Файл:RG-59.jpg|мини|230px|Коаксиален кабел]]
'''Коаксиалният кабел''' е [[кабел]], съставен от централен активен [[проводник]] и външен проводник (екран), разположени съосно и разделени от твърд [[Изолационни материали|изолационен материал]] или въздух. В комуникациите
== Устройство, принцип на действие и характеристики ==
Ред 22:
[[Файл:Characteristic Impedance power attenuation.svg|мини|Зависимост между импеданса и максималната мощност.]]
[[Вълново съпротивление|Вълновото съпротивление]]
▲[[Вълново съпротивление|Вълновото съпротивление]] (импеданса) на коаксиалната линия зависи от съотношението но диаметрите на външния и вътрешния проводник и вида на диелектрика. Обикновено то е от 48 до 200 [[Ом (физика)|Ω]]. При увеличаване на разликата в диаметрите вълновото съпротивление нараства. Най-разпространени са кабелите с вълново съпротивление 50 и 75 Ω, защото с 50 Ω кабел се предава максимална мощност, а кабел 75 Ω пренася сигналите с минимално затихване. Кабели с вълново съпротивление 100 – 150 Ω се използват рядко, в импулсната техника и за специални цели, а с 200 Ω – крайно рядко, международни стандарти за тях не са предвидени.
Коаксиалната линия се отличава от екранирания проводник, използван за предаване на постоянен електрически ток и нискочестотни сигнали с по-еднородни надлъжни и напречни сечения, нормирани размери и стойности на електромагнитните параметри на материалите и със специализираните материали за силови проводници при високо напрежение.
| |||