Уикипедия

Замък: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м без   интервал; козметични промени
м 4-цифрени числа без интервал
Ред 131:
След като мястото за построяването на замъка е избрано, остава да бъде подбран строителният материал. Замък от дърво и земя е по-евтин и по-лесен за построяване, отколкото каменните. Разходите, свързани с конструкцията, не са добре описани, а в повечето оцелели текстове става въпрос за кралски замъци.<ref name=McN39-40>McNeill (1992) – стр. 39 – 40</ref> Замък с отбранителен насип от пръст, мот и дървени защити, както и допълнителните сгради, би могъл да се построи от неквалифицирани строители. Източникът на човешки ресурс за строежа е местното феодално владение, а зависимите селяни, обработващи земите на своя господар, най-вероятно притежават нужните умения да секат дърва, да копаят и да работя с дървесина, което е необходимо за замъците от дърво и пръст. Принуждавани да работят за своя феодален властелин, работниците най-вероятно не получават заплащане, поради което конструирането на замък от дърво и земя почти не изисква никакви финансови средства. С течение на времето е пресметнато, че за средно голям мот – 5 метра висок и 15 широк – са нужни 50 работника и 40 дни. Изключително скъп замък от вида ''„мот и бейли“'' е [[Замък Клоунес|Клоунес]] в Ирландия, построен през 1211 г. за £20 [[Британска лира|паунда]].<ref>Използваната валута е средновековна и не отговаря на днешния курс на британската лира. За приблизително преобразуване вижте [http://www.measuringworth.com/ppoweruk/index.php тук].</ref> По-високата цена (в сравнение с други такива замъци) се дължи на това, че се налага работниците да бъдат транспортирани до строителния обект.<ref name=McN39-40/>
 
Цената за строежа на замък варира според определени фактори като сложността на конструкцията и разходите за прекарването на материал. Сигурно е, че каменните замъци струват много повече от тези от пръст и дърво. Дори и малка кула като тази в [[замък Певерил]] струва около £200. Средно скъпи са замъци като [[Замък Орфорд|Орфорд]], построен през XII в. за £1 4001400, а най-скъпите са например [[Замък Доувър|Доувър]], изразходвал £7 0007000.<ref>McNeill (1992) – стр. 41 – 42</ref> Харченето на огромни суми за обширни замъци като [[шато Гаяр]], построен между 1196 и 1198 г. за от £15 000 до £20 000, лесно може да се поеме от [[хазна]]та на монарха, но за господарите на малки местности строежът на замъци е изключително сериозно и скъпо занимание. Често построяването на каменни замъци отнема около десетилетие. Цената на голям замък (от £1 0001000 до £10 000), построен за това време, поглъща приход от няколко имения, нанасяйки сериозен удар по финансите на лорда.<ref>McNeill (1992) – стр. 42</ref> Кампанията за строене на замъци в Уелс на Едуард I Дългокракия струва £80 000 в периода 1277 – 1304 и £95 000 в периода 1277 – 1329.<ref>McNeill (1992) – стр. 42 – 43</ref> Известният архитект Джеймс от Сейнт Джордж, отговорен за построяването на [[замък Биумарис]], обяснява високата цена:
{{цитат|В случай че се чудите къде биха могли да отидат толкова пари за една седмица, ще ви съобщим, че се нуждаехме – и ще продължаваме да се нуждаем от 400 [[каменоделство|каменоделци]] (и делкачи, и зидари) заедно с 2 хиляди по-малко опитни работници, 100 [[талига|талиги]], 60 [[каруца|каруци]] и 30 [[лодка|лодки]] за доставката на камък от морския бряг; 200 каменари; 30 [[ковач]]и и [[дърводелец|дърводелци]] за поставянето на напречните греди, дъските на подовете и други нужни работи. Всичко това е без гарнизона ... нито покупката на материал. А такъв ще трябва в големи количества ... Плащанията на работниците се бавят дълго и ни е изключително трудно да ги задържим на обекта, защото просто нямат пари да се препитават.<ref>McNeill (1992) – стр. 43</ref>}}
 
Ред 162:
{{основна|Обсада|Военно дело през Средновековието}}
[[Файл:Fotothek df tg 0000158 Belagerung ^ Festung ^ Belagerungsmaschine.jpg|мини|Обсадни машини в действие (1547) в [[Немска фототека|Немската фототека]] в [[Дрезден]]]]
Като стратегически сгради замъците често биват отбягвани от врага. Тяхната площ на влияние е около 400 метра (1 3001300 [[фут]]а), а оръжията им имат малък обсег дори и в началото на артилерийската епоха. Гарнизоните струват скъпо и често са малки, освен ако замъкът не е много значим.<ref>Cathcart King (1983) – стр. xx–xxiii</ref> В мирни времена гарнизоните са още по-малки поради високата цена за храна и издръжка, а дребните замъци се справят само с няколко караула и пазача на портата. Дори по време на война гарнизоните не са задължително големи, защото прекалено многобройната защита на един замък би намалила способността му да издържа на продължителна обсада. Например през 1403 г. 37 стрелци успешно защитават замъка [[замък Карнарвън|Карнарвън]] срещу два щурма на съюзниците на Оуайн Глиндур по време на дълга обсада.<ref name=F123-124>Friar (2003) – стр. 123 – 124</ref> В началото охраняването на замъка е дълг на васала към своя сеньор и на сеньора към краля. Впоследствие започва да се плаща на наемници.<ref name=F123-124/><ref>Cathcart King (1988) – стр. 15 – 18</ref>
 
Ако се наложи замък да бъде превзет поради стратегически причини, вражеската армия може или да го щурмува, или да го обсади. За по-здравите и големи крепости гладът е най-ефикасен. Без външни доставки на продоволствия гарнизонът бързо ще изразходва складираните. И все пак обсадите могат да траят седмици, месеци и дори понякога години, ако ресурсите са в големи количества. Продължителната обсада може да забави армията, печелейки време за пристигането на помощ или пък за натрупването на повече вражески сили.<ref>Liddiard (2005) – стр. 84</ref> Такъв подход не се ограничава само със замъците, а се използва и при укрепените градове.<ref name=F264>Friar (2003) – стр. 264</ref> Понякога се строят и обсадни укрепления за защита на обсаждащите сили от внезапна визалка.<ref>Friar (2003) – стр. 263</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Замък“.