Майориан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м излишен празен ред; козметични промени |
||
Ред 16:
}}
'''Флавий Юлий Валерий Майориан''' (лат. ''Flavius Iulius Valerius Maiorianus''), [[римски император]], управлявал през [[април]] [[457]] - [[август]] [[461]] година.
'''Майориан''' се възкачил на трона на [[Западна римска империя|Западната римска империя]] по волята на главнокомандващия ([[magister militum]]), германеца [[Рицимер]], след като близо половин година тронът останал свободен. Роден в знатна римска фамилия, може би с илирийски или италийски произход, Майориан се отличил като военен командир по времето на [[Аеций]], побеждавайки [[франки]]те в [[Галия]] и [[алемани]]те в [[Италия]]. Той бил предложен от [[Валентиниан III]] като един от възможните кандидати за престолонаследник, но това предизвикало недоволството на Аеций, и Майориан бил принуден да напусне службата.
По време на военния бунт срещу император [[Авит]], той служи като magister equitum (''началник на конницата'') при командира на западните войски – германеца Рицимер, който именно издига кандидатурата на Майориан за император близо до Равена (1 април 457 г.), пет месеца след детронирането на Авит. По-късно същата година Майориан бива признат от източния император [[Лъв I (император)|Лъв I Тракиец]], и е официално коронован в Рим ([[28 декември]]). Тъй като самият Рицимер е варварин по произход, той не би могъл да бъде законен римски император.
== Управление ==
Майориан е може би последният сравнително успешен и способен император преди окончателното падане на Западната Римска империя. Неговото управление бележи кратък период на възстановяване за държавата, предшестван и последван от години на анархия, междуцарствие и разорение.
През [[457]] и [[458]] г. Майориан потушава бунта на гало-римските благородници, избухнал в Галия след свалянето на Авит от трона. Воюва с [[алемани]]те в Северна Италия и разгромява [[вестготи]]те в Южна Галия при Арелат, днешен [[Арл]]. По-късно Майориан изгонва [[вандали]]те, нахлули в [[Кампания]], и започва подготовката на мащабни военни действия срещу вандалския крал [[Гейзерик|Гизерих]], който се бил укрепил в Северна [[Африка]] и нападал [[Рим]] по море.
През 459 г., начело на германски и хунски наемни войски, императорът провежда успешен поход срещу вестготите в Галия и Испания, които макар временно и частично, са възвърнати под контрола на Западната Римска империя. Победените вестготи отново се признават, макар и формално, за федерати под върховната власт на Рим и са задължени да осигурят военна помощ за планирания десант на Майориан срещу вандалското кралство.
[[
Междувременно Майориан издава редица закони, забраняващи използването на рушащи се обществени сгради като безплатен строителен материал, реформира данъчното облагане, създава гражданска служба, която да следи настроенията на населението и да информира императора за административни злоупотреби.
Ред 36:
== Външни препратки ==
{{Commons|Maiorianus|Майориан}}
* Ralph W. Mathisen, [http://www.roman-emperors.org/major.htm "Julius Valerius Maiorianus (18 February/28 December 457 – 2/7 August 461)"], ''De Imperatoribus Romanis''.
{{пост начало}}
Line 46 ⟶ 45:
{{Римски императори}}
{{Римски консули 426–495 г.}}
[[Категория:Римски императори]]
| |||