Катон Млади: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) м →Външни препратки: {{DNB-Portal}} → {{Нормативен контрол}} редактирано с AWB |
м форматиране: 2x тире-числа, интервал, тире (ползвайки Advisor) |
||
Ред 16:
| постове1 =
| известен-с =
| отличия =
}}
Ред 30:
През [[62]] г., като [[народен трибун]] Катон обвинява [[Консул (Древен Рим)|консула]] Мурен във вземане на подкуп и застава зад смъртно наказание на привържениците на [[Катилина]], с което си навлича ненавистта на Цезар.
През 58 г. Катон по идея на привържениците на Цезар е изпратен на остров [[Кипър]], за да изгони от там цар [[Птолемей]], мисия, с която се справя успешно и получава благодарностите на [[сенат]]а. През 46 г. пр.н.е. Цезар превзема и командвания от Катон Млади гарнизон в провинция Африка
Погребали го на брега на морето и му издигнали паметник. И приятели и врагове му отдават заслужена почит за неговата твърдост и постоянство. Цицерон хвалил неговото красноречие. Катон отдал живота си за републиката и когато разбрал, че нейния край наближава, не искал да живее. От написаното от него се е запазило само писмо до [[Цицерон]] (Cic. ad. Fam. XV, 5). [[Плутарх]] е написал биографията му. От първата си жена [[Атилия]] той имал две деца: прочутата [[Порция Катона|Порция]], съпругата на [[Марк Юний Брут]], която си приличала с баща си по своята чиста нравственост и привързаността към републиката и която се самоубива след смъртта на мъжа си, и син, [[Марк Порций Катон (II)]], който е помилван от [[Юлий Цезар]], но взема страната на Брут и загива в [[битка при Филипи|битката при Филипи]]. Втората жена на Катон Млади се наричала Марция Филипа.
Ред 43:
* Matthias Gelzer: ''Cato Uticensis''. ders.: ''Kleine Schriften''. Band 2. Steiner, Wiesbaden 1963 (zuerst 1934)
* Robert J. Goar: ''The Legend of Cato Uticensis from the First Century B.C. to the Fifth Century A.D.''. Latomus, Bruxelles 1987 (Collection Latomus, 197), ISBN 2-87031-137-0
* Elke Stein-Hölkeskamp: ''Marcus Porcius Cato – der stoische Streiter für die verlorene Republik.'' Karl-Joachim Hölkeskamp, Elke Stein-Hölkeskamp: ''Von Romulus zu Augustus. Große Gestalten der römischen Republik''. Beck, München 2000. S.
* Peter Nadig, Der jüngere Cato und ''ambitus'', in: Peter Nadig, Ardet Ambitus. Untersuchungen zum Phänomen der Wahlbestechungen in der römischen Republik, Peter Lang, Frankfurt am Main 1997 (Prismata VI), S. 85
== Външни препратки ==
| |||