Петко войвода: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Проверих в google books. Има цял куп научни и научно-популярни публикации които твърдят обратното, вкл. Хайтов. Найстина някъде го дават с четири имена - Петко Киряков Калоянов Каракирков. Етикет: Връщане |
grammar fix. there was no contradiction, so “but” (но) was not appropriate Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за iOS |
||
Ред 15:
== Биография ==
=== Ранни години ===
Петко войвода е роден на 18 декември (6 декември стар стил) 1844 г. в българското село [[Доганхисар]], разположено на 26 километра от [[Дедеагач]] в [[Беломорска Тракия]]. В родното му село при даскал Лефтер, 15-годишният Петко се научава да пише и чете на български с гръцки букви. Майка му се казва Груда от съседното на Доганхисар село [[Тахтаджик]], от известния род на Калояновци, а баща му е Кирко Каракирков. Има 8 братя и сестри. Бил много висок, с едър кокал, силно пъргав,
На 6 януари [[1863]] година една потеря от 130 души заптиета и башибозуци открива и загражда станалите вече деветима хайдути край село [[Исьорен (Вилает Одрин)|Исьорен]] в Еноската кааза. Двама са убити, а Войводата (Голям Петко), [[Петко Радев (революционер)|Петко Радев]] (Малък Петко), Комньо Стоянов от Доганхисар и Стоил Атанасов от Исьорен са ранени пленени от турците и хвърлени в затвора в [[Галиполи (град в Турция)|Гелибол]]. Организират бягство, но са заловени и преместени в [[Солун]] в затвора „Канлъкуле“ (Кървава кула), известна днес като [[Бяла кула|Бялата кула]]. След като устояват на инквизициите и отричат всичко, турците решават да ги прехвърлят в [[Драма (град)|Драма]]. По пътя хайдутите напиват заптиетата и успяват да се освободят, но скоро при една турска засада всички освен войводата са пленени.
През [[1864]] г. новата чета завързва едно след друго кървави сражения: на 10 юни при старата Момчилова крепост [[Арбаджикьой|Буруград]] и езерото [[Буругьол]], [[Ксанти]]йско, девет дена по-късно – в планината Саръкая, [[Мароня|Маронийско]], четата не само дава отпор и отблъсква потерите, но ги и преследва. Одринският Вали паша, силно обезпокоен, праща срещу четата Осман ага, кърагасъ в [[Одрин]], получил своя бинбашийски чин за победата си над на Ангел войвода. Въпреки че превъзхожда в жива сила 20 пъти хайдутите, Осман е бит и опозорен от Петко войвода и пашата го хвърля в затвора. Следват успешни сражения с турците в планините Карлък и Шапкъна, в околностите на [[Гюмюрджина]]
=== Участие в обединението на Италия и Критското въстание (1866
През есента на 1864 година българският войвода, привлечен от гърците за борба срещу [[Турция]], напуска [[Беломорие]]то и пристига в [[Атина]]. Тук става слушател във Военното училище. Предприема революционна агитационна обиколка в Македония, след което заминава за [[Италия]]. В началото на [[1866]] се среща с [[Джузепе Гарибалди]] и отсяда в дома му, където двамата организират прочутата „гарибалдийска дружина“ в състав от 220 италианци и 67 българи, която участва в [[Критско въстание (1866 – 1869)|Критското въстание]]. При пристигането си на остров [[Крит]], на българския революционер е възложена мисия с малък самостоятелен отряд да действа в района на планината Шилик. Тук Петко войвода отново се проявява като храбър и смел ръководител и си спечелва званието „Капитан“. След потушаването на въстанието напуска острова без да капитулира пред турците. Пребивава в [[Александрия]], в [[Марсилия]] и в [[Италия]]. Известно време се установява в [[Атина]], откъдето разпространява възвание към сънародниците си за освобождение на целокупното си отечество.
Ред 28:
На 12 май [[1869]] г. Капитан Петко войвода събира четата и от Атина тръгва по море към българския беломорски бряг. Пътьом преоблечени като низами „правят инспекция“ на турския гарнизон в крепостта Сир остров Митилин ([[Лесбос]]) и благополучно 3 юни 1869 година пристигат в [[Енос]] при устието на река [[Марица]]. През лятото на 1869 г. четата пет пъти влиза в бой с турската жандармерия в околностите на [[Дедеагач]]ката, [[Енос]]ката и [[Кешан]]ската кааза (околии) и отново успява да отблъсне турските сили.
След опит за покушение над войводата, поръчан от силния местен феодал чифликчията Хакъ бей, на черкезите от село Коюшепе, на следната [[1871]] г. във февруари 100 души хайдути нападат и запалват селото, избити са всички черкези, а жените и децата са прогонени. Около месец след това Петковата дружина води бой с турците при същото село, на 18 юни
В 1872 г. одринският валия изпраща срещу четата Арап Хасан, който скоро е пленен от Петковите четници. Животът му е пощаден срещу освобождаването на всички задържани по затворите с обвинение, че са Петкови помагачи и приятели. Пашата в Одрин само двадесет и четири часа след това освобождава всички тях от Одринския затвор, а на 30 юли 1872 година каймакамшът на [[Фере]] Мустафа Сусам в свое писмо до Петко войвода го признава за „самоуправен владетел“ и му плаща „налог“ 6000 златни турски лири. Това де факто е капитулацията на одринския валия. Дружината се структурира със свои бойна част
В [[1873]] г. четата става въстаническа. Нарича се ''„Първа българска родопска дружина“'', с устав (от 23 април) и печат с надпис ''„Тракийска Р. Бълг. дружина“'' (Тракийска революционна българска дружина), който е още от 1870 г.
[[Файл:Momchilgrad-petko-voyvoda-monument.JPG|мини|Паметникът на Петко войвода в Момчилград]]
[[Файл:Maronia Petko voyvoda fontain.JPG|мини|240px|Чешмата на Капитан Петко войвода в [[Мароня]]
В [[1874]] г. на 16, 17 и 18 януари, а след това на 22 февруари в планината Чандърда, [[Енос]]ко, Капитан Петко само с 15 свои хора отблъсква 120 турци. През първата половина на 1874 година към заптийските потери на кърагаларите се присъединяват и войскови части. През май и два пъти през юни Петковата дружина, като извършва марш по 30 километра за денонощие в един месец води бой, първо с цял табор войска в [[Димотика|Димотишко]], след това с една башибозушка орда в [[Кърджали]]йско, накрая пак с редовна войска на 30 юни в [[Гюмюрджина|Гюмюрджинско]]. Следва нападение върху [[Дедеагач]]ката железопътна станция заради издевателствата на немеца Хумберт върху работниците. Хумберт е глобен 450 златни лири и покорно спира безобразията си. Това вдига на крак [[Цариград]] и лично Одринският валия предвожда 2000 щика войска плюс целия башибозук и всички каймаками от вилаета срещу четата, но напълно се проваля, като единственото му геройство е, че обявява 5000 лири награда за главата на войводата, изтормозва християнските села и изгаря гората Шейнаркурусу до родното село на Петко войвода Доганхисар. Четата се оттегля към [[Марония]] и есента едва не става жертва на заговор да бъдат отровени от местния грък лихвар Калън (Дебелия) Тома, протеже на цариградския Али паша.
В [[1875]] г. първата схватка с потерите е на 20 март, в планината Св. Георги, Гюмюрджинско. Следват битките с турската полицейска и военна сила: на 9 май в планината Чаталтепе, Еноско, на 30 юни
=== Руско-турската освободителна война (1877
През [[1877]] г. в планината Чобандаг, Дедеагачко, на 15 март е първото сражение между бунтовническата дружина и турците. На 13 юни, ден преди руските войски да форсират Дунава, при село Павлюкюпрюсу четата разбива един кърагаларин от Фере. Организираният в [[1869]] година отряд се включва в [[Руско-турска освободителна война|Руско-турската освободителна война]] ([[1877]]
В края на декември [[1877]] година четата влиза в [[Мароня]] и освобождава града и околния район от турска власт. Българската власт се държи и след сключването на 19 февруари (3 март нов стил) на Санстефанския договор, по който градът остава извън границите на България, и продължава до 9 март. Когато след атаката на войска, башибозук и черкези, водени от двамата паши (генерали) Хасан и Яхия, четниците, предадени от гръцкия поп Филип, се изтеглят с част от населението от града. Заели една височина край Марония, те обстрелват турците, които отстъпват, помислили, че срещу себе си имат руска войска, така градът е спасен от опожаряване. Убити са 72 турци, 6 четници и десетина жители на Марония, предимно жени и деца. Дружината се прехвърля в Доганхисар, родното село на войводата, което е в руската зона. Тук руснаците им възлагат охраната на християнското население в [[Беломорие]]то и [[Родопи]]те от турски войски и башибозушките и дезертьорски формирования на английския полк. [[Сенклер]] нарекъл се ''„Хидает“ бей''. На 29 март четниците преодоляват пътьом с бой едно отделение турска войска при Каракая, Ференско. На 13 април в планината Китка, Димотишко, четата в състав 200 души разбиват 3000 [[Сенклер]]исти, като няколко десетки от башибозука са убити. След 14 дни в следваща битка със сенклеристите са убити и ранени 150 сенклеристи срещу 19 убити и ранени българи, войводата е леко ранен. Следващото сражение с башибозука на Хидает паша е при село Голям Дервент, Димотишко. Тук Петко войвода има 400 души срещу 1000 на британеца. Българите дават убити и ранени
До март [[1879]] г., четата е дислоцирана в Средните Родопи, след това преминава в Хасковско, за да предотврати метеж от кърджалийските съседи. В началото на юни 1879 г. след стабилизирането на новата власт, преминала осемнадесет години в борба, четата е разпусната.
=== След Освобождението ===
Ген. [[Михаил Скобелев|Скобелев]] кани Петко войвода да му гостува и след разпускането на четата войводата заминава в [[Русия]]. Там е представен на император [[Александър II (Русия)|Александър II]]. Той го произвежда в чин [[капитан]] от руската армия, дава му Орден за храброст „Георгиевски кръст“ за участието му във войната и имение от 160
През [[1880]] година той се заселва във Варна, където година по-късно се оженва за втори път за Рада Кравкова от [[Казанлък]] от котленския род на известния капитан [[Георги Мамарчев]], сестра на известния казанлъшки книжовник и общественик Иван Кравков. Голяма е ролята и значимостта на Капитан Петко Войвода и за тракийското движение, и за тракийската организация. На 12 май [[1896]] г. по инициатива на Капитан Петко войвода и други родолюбиви българи в град Варна за защита интересите на останалото в пределите на Турция българско население се основава тракийско (Одринско) емигрантско дружество „[[Странджа (организация)|Странджа]]“, с което се поставя началото на освободителната организация на българите бежанци от Тракия. Днес тази организация носи неговото име. Петко войвода е и сред основателите на [[Демократическа партия|Демократическата партия]] във Варна.<ref>[http://moreto.net/events.php?n=57922 Документална изложба за Капитан Петко войвода]</ref>
През [[1891]] г. Петко войвода е оклеветен за опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Синът му от първия брак, когото семейството приело охотно и устроило във Варна, е екстрадиран от България, а имотите, купени с парите на баща му, са конфискувани. При обиск в дома им градоначалникът [[Спас Турчев]] заграбва и спестяванията на войводата
Капитан Петко войвода умира на [[7 февруари]] [[1900]] година и е погребан във Варна. Признателното гражданство му издига паметник на площад „Тракия“ пред сградата на тракийските дружества.<ref>[http://www.moreto.net/varna-gid2.php?n=35543 Паметник на Петко Войвода – Варна бул. Владислав Варненчик]</ref>
|