Списък на реките в България по водосборни басейни: Разлика между версии

Цялата територия на [[България]] от 111 хил. км² попада в два водосборни басейна – [[Черно море]] и [[Бяло море]] (Егейско море). Към водосборния басейн на Черно море се отнасят '''57%''' (или '''63 270 км²''') от площта на страната, в т.ч. – към водосборния басейн на река [[Дунав]] '''45%''' (или '''49 950 км²'''), а останалите '''12%''' (или '''13 320 км²''') – на реките вливащи се директно в Черно море. Към водосборния басейн на Бяло море (Егейско море) се отнасят останалите '''43%''' (или '''47 730 км²'''), в т.ч. водосборен басейн на река [[Марица]] – '''71,6%''' (или '''34 166 км²'''), река [[Струма]] – '''22,6%''' (или '''10 797 км²''') и река [[Места]] – '''5,8%''' (или '''2 7672767 км²''').

Границата между двата водосборни басейна или т.н. Главен воводел започва от границата със [[Сърбия]] в планината [[Кървав камък]] (1 7371737 м), продължава на изток към [[Ерулска планина]] (1 4811481 м), пресича с кратки завои на север и на юг планините [[Стража (планина)|Стража]] (Парамунска планина) (1 3891389 м) и [[Любаш]] (1 3991399 м), завива на северозапад по билото на [[Завалска планина]] (1 1811181 м), а след това на югоизток по билото на планината [[Вискяр (планина)|Вискяр]] до най-високия ѝ връх Мечи камък (1 0771077 м). В този си участък главният вододел в България отделя водосборните басейни на реките [[Нишава]] на север и Струма на юг.

От Мечи камък вододелът продължава на югоизток по билата на планините [[Вискяр (планина)|Вискяр]] и [[Люлин (планина)|Люлин]], пресича [[Владайски проход|Владайската седловина]] (864 м), и се изкачва на югоизток по склоновете на [[Витоша]] до най-високия ѝ връх [[Черни връх]] (2 2902290 м). Оттам продължава на юг, пресича [[Букапреслапска седловина|Букапреслапската седловина]] (1 1091109 м), завива на югоизток по билото на планината [[Верила]], пресича [[Клисурска седловина|Клисурската седловина]] (1 0251025 м), и се изкачва по билата на [[Рила]]. Първоначално на юг през Белчинска планина ([[Лакатишка Рила]]) с връх Зекирица (1 7341734 м), след това на югозапад през седловината (1 6501650 м) недалеч от хижа Вада по рида над [[Седемте рилски езера]] към връх Харамията (2 4652465 м), на юг към връх [[Дамга]] (Вазов връх) (2 6692669 м), от него завива постепенно на изток по билото над [[Урдин циркус|циркуса]] на [[Урдини езера]] към връх [[Мальовица]] (2 7292729 м), следва все на изток поредицата скалисти върхове до Лопушки връх (2 6982698 м), после се снижава на юг до седловината [[Кобилино бранище]] (2 1452145 м), която отделя Северозападна от Средна Рила. По-нататък вододелът изписва своеобразна дъга на изток, юг и югозапад по билата на Водния чал (2683 м), Маринковица, Шишковица и Венеца до връх Йосифица (2 6962696 м), и достига на юг до тройния оро-хидрографски възел връх Канарата (2 6912691 м). В този си участък вододелът отделя на североизток водосборния басейн на река [[Искър]] от водосборния басейн на река Струма на югозапад.

От връх Канарата вододелът продължава на изток-югоизток и достига най-южната си точка - седловината Горни куки (ок. 2450 м), югоизточно от връх Чемерна (2 5112511 м), която отделя Средна от Източна Рила, продължава на изток и при връх [[Ковач]] (2 6342634 м) завива на север, a след седловината [[Джанка (седловина)|Джанка]] (2 3462346 м) билото значително се повишава за да достигне до връх [[Мусала]] (2 9252925 м), като тук водите на Искър на север и на запад се отделят от водите на река Места на юг и на изток.

От връх Мусала границата се спуска на север до [[Боровецка седловина|Боровецката седловина]] (1 3241324 м), преминава по билото на рида [[Шумнатица (рид)|Шумнатица]], пресича западното гърбище на [[Септемврийски рид]], минава източно от язовир „[[Искър (язовир)|Искър]]“, завива на изток през седловината Ушите и село [[Вакарел]], изкачва се до най-високия връх на рида [[Белица (рид)|Белица]] – Голяма Икуна (1 2211221 м), завива на север по гърбището на рида [[Гълъбец (планина)|Гълъбец]] и достига до връх Звездец (1 6551655 м) в [[Етрополска планина]] на [[Стара планина]]. В този си участък главният вододел служи за граница между водите оттичащи се на запад и северозапад към река Искър и на изток и югоизток към река Марица.