FIM-92 Стингър: Разлика между версии

Ракетите „Стингър“ са компактни и лесни за пренасяне. На теория стрелбата изисква двама оператори, но е възможно и насочването само от един войник. Ракетата има обсег от 4 8004800 [[метър|метра]] и може да уцели летателен апарат на височина от 180 до 3 8003800 метра. Дължината ѝ е 1,52 метра, диаметърът е 70 мм (включващ 10 мм стабилизатори). Теглото на заредена ракетна установка е 15,2 кг. При стрелба ракетата се изстрелва първо от малък [[катапулт]]ен механизъм, който я изпраща на безопасно разстояние от оператора, след което се задейства твърдогоривния двигател. Максималната ѝ скорост е 2,2 Мах, или около 750 метра в секунда. Бойната глава е с тегло от 3 килограма и ударен взривател, но има и таймер за самоунищожение в случай, че целта не е достигната. Изстрелването се осъществява посредством специална [[батерия]], която обаче има ограничен експлоатационен срок и се налага тя да се подменя сравнително често. Днес [[Въоръжени сили на САЩ|американската армия]] използва модернизиран вариант с цифрова насочваща система, позволяваща различаването на два типа излъчвания – [[инфрачервени лъчи|инфрачервени]] и [[Ултравиолетови лъчи|ултравиолетови]], което значително повишава устойчивостта срещу [[противомерки]]те на летателните апарати. Съществува вариант на „Стингър“, който не се изстрелва ръчно, от от специални установки – като [[М1097 Авенджър]] и [[М6 Лайнбакър]]. Някои [[изтребител]]и също са въоръжени с модифициран вариант на ракетата.