Берлин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал |
м 4-цифрени числа без интервал |
||
Ред 31:
== География ==
Берлин е разположен в Източна Германия, в предимно [[Блато|блатист район]] в [[Северногерманска равнина|Северногерманската равнина]] на около 70 km западно от границата с [[Полша]]. Територията на германската столица е изцяло заобиколена от федералната провинция [[Бранденбург (провинция)|Бранденбург]]. Градът е с площ от 892 km², като разстоянието между най-източната и най-западната му част е 45 km, а между най-северна и най-южната – 38 km. Столичният метрополен регион [[Берлин-Бранденбург]] е с обща площ от
[[Файл:Berlin relief location map-names.png|мини|ляво|240px|Карта на релефа на Берлин]]
Съвременният [[ландшафт]] на Берлин е оформен под въздействието на [[Ледник|ледниците]], образували се по време на последната [[ледникова епоха]]. До [[18 хилядолетие пр.н.е.]] територията на германската столица е била покрита от ледена покривка със средна дебелина от 100 m. Историческият център е разположен в най-тясната и най-ниска точка от [[Варшавско-Берлинска ледена долина|Варшавско-Берлинската ледена долина]] (''Warschau-Berliner-Urstromtal''), която до [[16 хилядолетие пр.н.е.]] е пресичала територията на сегашен Берлин в посока югоизток-северозапад. По дължината на някогашната долина сега е разположено коритото на река [[Шпрее]]. Северозападната част на Берлин е разположена на платото [[Барним]], а югозападните райони на града се намират на платото [[Телто]]. Район Шпандау се намира едновременно в долината на Шпрее, така и на [[Нойен (планинско плато)|Нойенското планинско плато]].
Ред 141:
Към 31 декември 2014 г. населението на Берлин е 3 466 164 жители, което е повече от населението на [[Хамбург]] и [[Мюнхен]], взети заедно. <ref name="StatJahrbuch2012-30" /> Агломерацията Голям Берлин обхваща около 3,7 милиона човека, а столичният метрополен регион [[Берлин-Бранденбург]] има население от над 4,4 милиона жители.
До средата на 17 век Берлин и околните земи са рядко населени, а [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] (1618 – 1648) допълнително намалява населението наполовина. Едва когато [[Фридрих Вилхелм I]], [[курфюрст]] на Бранденбург, поема контрола над града от баща си [[Георг Вилхелм]], населението на града драстично се увеличава. Фридрих Вилхелм позволява на хиляди [[хугеноти]] от [[Франция]] да се заселят в региона и така от едва
През [[1900]] г. населението на града наброява 1 889 000 жители, което го прави най-големият германски град. <ref name="История на Мюнхен 154">{{cite book |title= История на Мюнхен |last=Блед |first=Жан-Пол |authorlink=Жан-Пол Блед |year=2013 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543204236 |pages=154}}</ref>
Ред 147:
С приемането на Акта за Голям Берлин през 1920 г. в рамките на града са включени голям брой независими градове и села, а населението става близо четири милиона души. След няколко корекции в границите на Голям Берлин през 1942 г. броят на жителите му стига своя пик с 4,5 милиона. По времето на [[Втората световна война]] населението намалява съществено и оттогава насетне се движи в рамките на 3,1 – 3,5 милиона. След [[Обединение на Германия (1990)|Обединението на Германия]] (1999) 1,7 милиона души напускат столицата на Германия, но за сметка на това 1,8 милиона пристигат в нея, което внася баланс в раздвижването на населението. През годините след Обединението тенденцията за постоянно движение на масите се е запазила, като само през 2009 г. в Берлин са се заселили 143 852 души (56 028 чужденци), а същевременно 133 335 са напуснали столицата (59 083 са заминали в чужбина).
Към декември 2010 г. 457 806 от жителите на Берлин са чужденци (13,5% от населението на града). В столицата живеят представителите на повече от 190 държави, но най-големите групи са от [[Турция]] (104 556), [[Полша]] (40 988), [[Сърбия]] (19 230), [[Италия]] (15 842), [[Русия]] (15 332), [[Франция]] (13 262), [[Виетнам]] (13 199), [[САЩ]] (12 733), [[Босна и Херцеговина]] (10 198), [[Великобритания]] (10 191), [[Хърватия]] (10 104) и [[България]] (
=== Език ===
Ред 187:
* [[Хумболтов университет на Берлин|Хумболт университет Берлин]] с 36 423 студенти,
* [[Технически университет - Берлин|Технически университет Берлин]] с 31 547 студенти и
* [[Университет на изкуствата Берлин]] с
От 2003 г. медицинските факултети на Свободния и на Хумболтовия университет са слети под общото название „Charité – Universitätsmedizin Berlin“ (Шарите – медицински университет Берлин). Оттогава това е най-големият медицински университет в цяла Европа.
| |||