Българска армия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без интервал; козметични промени |
м 4-цифрени числа без интервал |
||
Ред 82:
| align=center | XX
| [[дивизия]]
|
| 3 – 5 бригади
| [[генерал-майор]]
Ред 199:
След окупирането на България от съветски войски последното голямо изпитание за Българската армия е участието ѝ с 455 000 щика във войната срещу [[Германия]] на страната на Съюзниците от 8 септември 1944 до 9 май 1945 г. Въпреки дадените многобройни жертви и военния принос, на страната не е зачетено правото на съвоюваща подобно на другите бивши съюзници на Германия, Италия и Румъния но това участие фактически спомага за парирането на необоснованите гръцки териториални претенции и оставането на Южна Добруджа в държавните граници.
Българската армия има 5 общовойскови армии и два отделни корпуса, в чийто общ състав влизат 23 дивизии и две бригади, от които се изключват граничните войски. Общата численост на българската армия достига 450 000 души, а заедно с авиацията и флота – над 500 000 души, при въоръжение с
На 17 септември 1944 г. Българската народна армия преминава в оперативно подчинение на съветското командване.
Ред 210:
На проведено през март 1950 година голямо съвещание на политическото ръководство на армията със съветско участие е констатирано, че състоянието ѝ е незадоволително и тя „не е напълно боеспосособна“. Оборудването е недостатъчно и нееднородно, дисциплината и подготовката са лоши, офицерският щат е незает на около 40 – 45%. Тези заключения стават повод за нова чистка на офицери и засилване на ролята на политическото ръководство в армията.{{hrf|Огнянов|2008|135 – 138}}
[[Москва]] бързо предоставя на България танкове [[T-34]]/85, [[СУ-100]] самоходни установки, щурмови самолети [[Ил-2]] и друга нова бойна техника. Тъй като страната е съветски съюзник, тя е част от [[Източен блок|Източния блок]] и се включва във [[Варшавски договор|Варшавския договор]] като един от неговите основатели. По това време армията е разширена до над 200 000 души и стотици хиляди допълнителни войници в [[Мобилизационен резерв|резерв]]. Военната служба е задължителна. Специална защитна линия, известна като [[Крали Марко (отбранителна линия)|Отбранителна линия „Крали Марко“]], е построена по протежение на цялата граница с Турция. Тя е силно укрепена с бетонни стени и куполи на танкове Т-34, Панцер III и Панцер IV и др. По време на управлението на [[Тодор Живков]] е създаден значителен военнопромишлен комплекс, който произвежда бронирани машини, самоходна артилерия, леки стрелкови оръжия и боеприпаси, резервни части. България изнася оръжия за [[Алжир]], [[Йемен]], [[Либия]], [[Ирак]] и [[Сирия]], както и изпраща военни съветници в някои от тези страни. Военна и медицинска помощ е предоставена на [[Северен Виетнам]] по време на [[Виетнамска война|Виетнамската война]]. През 70-те години на XX в. ВВС са в апогея на своята мощ, притежаващи най-малко 300 модерни бойни самолета в състава си. Обучението в Българската народна армия е изтощително дори за съветските стандарти. През [[1989]] г., когато [[Студена война|Студената война]] е към своя край, армията наброява най-малко 152 000 редовни войници. ВВС на България са получили общо над 220 изтребителя [[МиГ-21]] между [[1960]] и [[1989]], 44 [[хеликоптер]]а [[Ми-24]] и други модерни (за онова време) самолети като [[МиГ-23]], [[МиГ-25]] и [[МиГ-29]]. Доставките на бронетанково въоръжение също са в големи количества – над
Числеността на Българската народна армия варира в зависимост от промените в международното напрежение по време на [[Студена война|Студената война]]. Така през 1950 година военната служба е установена на 2,5 години в сухопътните войски, 3 години в механизираните части и 4 години във флота и военновъздушните сили. През 1955 година е взето решение за намаляване на армията с 18 хиляди души и военната служба е намалена на 2 години в сухопътните войски и 3 години във флота и военновъздушните сили.{{hrf|Огнянов|2008|145 – 147}}
Ред 226:
След 1998 г. се дава ход на т.нар. „реформа“ в армията, изразяваща се в поетапното и съкращаване. Личният състав се демотивира чрез посочени срокове за разформироване на поделения, чрез непрекъснати кадрови трансформации свързани с промяна на изисквания за длъжност и свързаните с това несъответствия. По-голямата част от високо квалифицирания офицерския състав се освобождава от служба. Наред с това се назначават редови кадрови военнослужещи, без особени изисквания за образование и интелектуални качества.<ref>[http://www.profarmy.bg/oneofus_cond.htm#a0 www.profarmy.bg]</ref> Част от съкратените сержанти продължават службата си като кадрови войници, но за офицерите това се оказва невъзможно. Предвидения бюджет за реформиране се използва за непрекъсната промяна в дислокацията на частите. Останалата без поддръжка, поради липсата на материален ресурс и квалифициран състав в продължение на почти 20 години съветска бойна техника и въоръжение, в по-голямата си част вече неизправна, се препредава от все по малоброен и все по-некомпетентен личен състав. До присъединяването си към [[НАТО]], което става на [[29 март]] [[2004]] г. Българската армия разполага със следното оборудване:
* около
* различни видове [[бронетранспортьор]]и, общо над 2000;
* ракетни комплекси [[Р-300 Елбрус]] с обсег 300 km, 50 на брой. 48 заредени с бойни глави и готови за употреба;
| |||